Мравки. Стотици червени мравки се приближаваха към тях, като унищожаваха всичко по пътя си.
Глава 23
Рипред веднага пое командването.
— Ти! — подвикна на Аврора. — Вземи мъниците и излитай. Заведи ги при гризльовците, а после обратно в Регалия, ако не се появим до двайсет и четири часа!
Хамнет метна Хазард и Бутс върху гърба на Аврора.
— Грижи се за Бутс, Хазард — каза той и прегърна сина си.
— Не, искам Бутс да остане с мен — възрази Грегор.
— Аврора и аз сме клетвени съюзници. Ние не се делим! — заяви Лукса.
— Сестра ти, Горноземецо, всеки момент ще бъде разкъсана от секачите — каза Рипред. — И искам да се качите на Нике, Ваше височество. Клетвената ви съюзница не е в състояние да участва в битка.
— Битка ли? — изрече Грегор вцепенено. — Мравките са дошли за битка?
— Ами да не са дошли за пикник! Дошли са да унищожат звездната сянка и всички топлокръвни заедно с нея! Сега се размърдайте! — Рипред щракна със зъби до рамото на Аврора и тя веднага излетя.
— Бутс! Дръж се! — изкрещя Грегор. Видя озадаченото ѝ лице над врата на Аврора, преди Рипред да го побутне силно.
— Съвземи се, воине! Мечът е в теб. Как си със светлината? — попита плъхът.
Грегор хвърли поглед към фенерчето, което обикновено държеше на кръста си. Нямаше да му свърши работа в битка. Спомни си един трик, който беше използвал на предишната мисия.
— Лукса! Ела бързо! — извика той. Извади две фенерчета и ги закрепи с тиксо за ръцете им.
— Петовърха дъга! — изкрещя Рипред. — Аз ще бъда отпред. Искам Горноземеца и Лапблъд от дясната ми страна, Хамнет и Фрил — от лявата. — Плъхът се обърна към Хамнет, който внезапно беше замръзнал, като вкопан в земята. — Ще се биеш, нали?
— Аз… аз… — заекна Хамнет.
— На карта е заложено лекарството. Разглеждай това като начин да изкупиш старите си постъпки — каза Рипред. — Разглеждай го като начин да спасиш сина си. Разглеждай го, както искаш, но вземи оръжие или се махай!
Хамнет хвърли поглед към настъпващото море от мравки. Една четвърт от звездната сянка вече беше раздробена, сдъвкана, стъпкана и ситно накълцана.
— Да. Да, ще се бия — каза Хамнет. Изтича до Фрил, разкъса торбата под врата ѝ и измъкна меч.
— Аз бия се със секачи също, аз бия се със секачи също — каза Темп.
— О, Темп! — каза Грегор. — Трябваше да отидеш с Аврора. — Грегор знаеше, че хлебарките не се славят с бойните си умения. Биваше ги да бягат. Така оцеляваха.
— Аз бия се със секачи също, аз бия се със секачи също — настоя Темп.
— Добре, пълзливецо, заеми позиция в онази купчина звездна сянка. Ако стигнат до теб, направи всичко по силите си да ги изкараш от строя — каза Рипред. Темп изтича до купчината звездна сянка и се скри. — Във въздуха, Ваше височество; осигурете ни възможно най-голямо прикритие — каза Рипред. Лукса възседна Нике с мрачно изражение и излетя, вече извадила меча си. — Останалите, заемете позиции.
Рипред се понесе към мравките и приклекна на десетина метра от настъпващата армия. Хамнет зае мястото си на пет метра вляво и зад Рипред, а Фрил го прикриваше в гръб на същото разстояние. Грегор се огледа объркано наоколо.
— Прави, каквото прави Хамнет! — нареди Лапблъд. — Аз ще бъда зад теб.
Грегор изтича на същото разстояние, на което се намираше Хамнет, но от дясната страна на Рипред. Лапблъд се разположи зад тях.
— Удръжте позициите си възможно най-дълго, преди да отстъпите. Когато стигнем купчината, застанете в кръг. Не се спасявайте взаимно, спасявайте растенията! Помнете, звездната сянка е това, от което имаме нужда! Защитавайте я на всяка цена! — нареди Рипред.
Грегор се вгледа в мравките. Всяка беше дълга около метър и половина и висока половин метър.
Като се изключи размерът им, анатомично бяха същите като мравките в Горната земя. Всяка имаше шест крака, две антени и чифт остри като бръснач челюсти, които се отваряха и затваряха хоризонтално, разсичайки звездната сянка на парченца. Бяха подредени в стегнат строй, рамо до рамо, като добре обучена армия. Армия от стотици едри мравки. Настъпваща право към тях.
— Воине! — изкрещя Рипред. — Погледни ме! — Грегор откъсна очи от мравките и се обърна към Рипред. — Ако си рейджър, покажи го сега! Това е на живот и смърт, момче! На живот и смърт, ясно ли е?