— Не и люлката, освен ако това не е, не люлката — каза Темп.
Тъй като всеки се беше вглъбил в собствените си мрачни мисли, репликата на Темп не им прозвуча много смислено. Освен това, никой не слушаше много-много пълзливците.
— Какво, Темп? — попита Грегор, по-скоро от любезност, отколкото по някаква друга причина.
— Не и люлката, освен ако това не е, не е люлката — повтори Темп.
На Грегор му отне известно време да размени думите на Темп и да ги осмисли. Освен ако… не тук, а някъде другаде е люлката. Последният, който беше проговорил преди Темп, беше Нике — беше казала, че няма надежда. Освен ако люлката е не тук, а някъде другаде. Да, Темп беше прав…
ТАМ, В ЛЮЛКАТА, ЛЕКАРСТВОТО ТАИ СЕ СЕГА
ЗА ЗЛИНАТА, КОЯТО ОМЪРСЯВА КРЪВТА.
Ако Лозето на очите не беше люлката, лекарството може би беше другаде!
— Но люлката е тук — каза Лапблъд.
— Дали? — попита Рипред и очите му пак заблестяха. — Кой казва, че е тук? Някаква прашна книга, написана от хора преди години? Та ние дори не знаем дали това е същата чума или друга с подобни симптоми. А ако Темп е прав, това би обяснило още нещо.
— Какво? — попита Лукса.
— Смисълът да имаме пълзливец с нас в цялото това адско пътешествие! Кажете честно, допринесъл ли е с нещо важно? Не се обиждай, Темп, наистина много те бива да гледаш мъничета, но с какво си допринесъл? С нищо! Може би това е той! Големият ти миг! Може би точно затова Сандуич те е включил в пророчеството — каза Рипред. — За да ни кажеш, че люлката не е тук!
Големият плъх закрачи напред-назад, изпаднал в дълбок размисъл.
— Хайде да обмислим нещата и да видим докъде ще стигнем. Добре, да кажем, че това не е люлката, а звездната сянка не е лекарството. Видяхме „какво ни сполита”, което все още е чумата, но не и кога. Така че какво е това „кога”? Хайде мислете! Казвайте всичко, което ви дойде наум! — нареди Рипред. — Видяхте чумата, но не и кога…!
— Не и кога ще отнесе мъничетата ми — каза Лапблъд.
— Не и кога секачите ще я използват срещу нас — каза Нике.
— Ти видя чумата, но не и кога! — обърна се Рип ред към Лукса.
— Не и кога я е прихванал Арес — каза Лукса. — Искам да кажа, ако я е прихванал от онези мушици, никой от нас не видя това. И не само кога, но и защо? Защо Грегор, Аврора и аз не се разболяхме?
— Точно това казвахме ние с Марет. Особено аз. Аз яздих на гърба на Арес дни наред с отворени рани по ръката, а той кървеше и… как е възможно да не съм болен от чума, ако той я е прихванал, когато го ухапаха мушиците? — каза Грегор.
— Да речем, че не е — каза Рипред. — Да речем, че другите ти спътници, Хауард и Андромеда, са се заразили, когато са го довели болен от пещерата му. В такъв случай къде е прихванал чумата Арес?
— Е, отговорът може да е навсякъде! — каза отчаяно Лапблъд.
— Не — каза Нике. — Може да е само някъде, където е бил Арес.
— Някъде, където е бил, и някъде, където е имало чума — каза Рипред. — Лукса, ти познаваш навиците му най-добре. Къде би отишъл?
— Може би да потърси Аврора и мен — отговори Лукса. — Обратно в Лабиринта. И в пещерата си… в земите на хвъркачите… в Регалия.
— Не, не е отишъл във вашия град или в земите на хвъркачите — каза Нике. — След процеса срещу него никой не го е виждал на нито едно от двете места.
— Да, страхуваше се, че ще бъде екзекутиран. Дори не би отишъл в болницата, за да получи лечение за раните си. Отишъл е… Отишъл е… — Грегор откри, че е приковал очи върху локвата от кръвта на Хамнет, която беше стигнала почти до краката му. Виждаше как светлината се отразява от червената повърхност. Гледката беше странно позната. „Къде съм виждал това преди?”, зачуди се той. И в един миг всичко започна бързо да си идва на мястото. Някъде, където Арес е бил… и някъде, където има чума… — О, боже! О, боже! — възкликна той.
— Какво, Горноземецо? Какво? — каза Рипред.
Но Грегор още не беше готов да изрече мислите си на глас. Червената локва кръв в кабинета на Нивийв… Бълхите смучеха кръв… Празният стъклен съд за чумните бактерии… чисто нов… защото старият се беше счупил. Не същия ден или ден преди това. Нивийв каза, че се е счупил преди месеци. Тя беше разполагала с чумата преди месеци, много преди Арес да се разболее!