— Арес е отишъл… отишъл е в лабораторията… заради ухапванията си… за да получи лекарство… — запъна се той.
— Да, и какво? — каза Рипред.
— Нивийв… тя вече е разполагала с чумата — каза Грегор.
— Държала е там чумни бактерии, за да… да ги изследва, за да се опита да открие лекарство — каза Нике. — След като чумата започна.
— Не, мисля… мисля, че е разполагала с нея много преди това — каза Грегор. — Тя каза, че една стъкленица от онези, които използва за изследване на чумата, се е счупила преди месеци. Арес трябва да е бил в лабораторията, когато се е случило! Именно тогава се е заразил! И именно затова не съм я прихванал аз! Или ти, Лукса! Или Аврора!
И Нивийв — неспокойната, плашлива, нервна Нивийв. Била е стресирана не само защото върлуваше чума; била е стресирана, защото тя беше поставила началото й!
— В това няма логика. Каква полза биха имали хората от чумата? — каза Лукса пренебрежително.
— Голяма, Ваше височество, ако разполагат и с лекарство срещу нея. Биха могли да заличат от лицето на земята всеки гризач, всяко топлокръвно създание, предизвикало недоволството им, спокойни, защото знаят, че никой от тях няма да умре! — заяви Рипред. — О, наистина, чудесно е да разработвате такова оръжие в лабораториите си.
— „Лекарство и зло се преплитат във нишка една и оформят единствена, здрава лоза” — изрече Нике с развълнуван тон. — Това би могла да е доктор Нивийв. Тя може да е лозата. Едновременно лекарството и злината.
— Това ми се струва доста налудничаво предположение — каза Лукса.
— Наистина ли? На мен ми се струва много вероятно. Предполагам обаче, че ако не можем да убедим теб, няма да убедим и другите хора. Мисли още, момче! За какво друго се сещаш? — каза Рипред.
За какво друго се сещаше? Сигурно имаше още нещо. Грегор стисна огледалото толкова силно, че се поряза. Огледалото! Помисли си за часовете, които беше прекарал пред огледалото в банята, обърнал към него пророчеството, опитвайки се да го осмисли.
— Огледалото! — възкликна той и го вдигна, за да го видят всички. — Нали знаете, че за да прочетеш пророчеството, ти трябва огледало? Трябва да погледнеш в огледало… и като погледнеш, виждаш… Какво виждаш? — Той обиколи всички и го вдигна към лицето на всеки.
— Себе си, виждаш, себе си — каза Темп.
— Били са хората. Те са разполагали с чумата през цялото време! — процеди Лапблъд.
— Не, дори и в най-лошите времена ние, хората, не бихме създали нещо толкова унищожително за всички. Нещо, което би могло да се обърне срещу нас — каза Лукса упорито.
— Да се обърне… да. „Три пъти в кръг завърти се сега” — каза Рипред и наостри уши. — Това е! Не виждате ли? Това е като досадния танц на Бутс. — Рипред погледна сърдито към поляната. — Първо тръгнахме към джунглата в търсене на лекарството. Но ако се обърнеш… — Той се обърна на 180 градуса. — И втори път… — Сега се завъртя към джунглата. — И още веднъж… — Той се завъртя още малко. — Вече не сте с лице към джунглата, Ваше височество. А към Регалия.
Глава 25
— Не мога да повярвам, че е истина! — възкликна Лукса.
— Да се надяваме, че е истина заради всички нас. А ако Горноземеца е прав и разполагате с лекарството във вашата лаборатория в Регалия, искам първата ви работа да бъде да ни го изпратите — каза Рипред.
— В Регалия няма лекарство — отвърна упорито Лукса.
— Но ако има…? — настоя Рипред.
— Ако има… честна дума, гризачите ще го получат първи — каза Лукса.
— Добре тогава. Отлитайте обратно в Регалия и оправете тази каша. Двамата с Лапблъд ще потеглим към къщи, за да споделим с другите последната си теория. Очаквам да получа вест от теб много скоро — каза Рипред и после се обърна към Лапблъд: — Мисля, че ще е най-сигурно да се върнем по пътеката на мравките. По нея вероятно ще стигнем близо до тунелите, а растенията все още не са имали време да се възстановят… — Рипред забеляза, че никой не помръдва. — Какво чакате? Яхвайте прилепа и заминавайте!
— А Хамнет и Фрил? — попита Грегор — не искаше да ги остави да лежат на поляната. Но пръстта беше плитка и нямаше къде ги погребат. А Нике не можеше да носи всички.
— Сега те принадлежат на джунглата. Вероятно звездната сянка пак ще поникне тук. Така че ще бъдат на добро място, нали? — каза Рипред.
— Сигурно — каза Грегор, но не се почувства по-добре.
— Сега яхвай прилепа — каза Рипред, като го побутна към Нике. Грегор и Лукса се качиха на гърба на Нике. — Не забравяйте пълзливеца. Може да се окаже, че е спасил всички ни — каза Рипред, като намести Темп зад тях.