— Грегор? Ще пробваш ли маратонките? — попита госпожа Кормаки. — Ако не ти харесват, не се притеснявай да ми кажеш. Ще ги сменим с други.
— Не, идеални са — каза той. — Само че…
— Какво става, миличък? — каза тя.
Нужна му беше помощ. Цялото му семейство имаше нужда от помощ, за да живее. Но Грегор не го биваше да лъже и беше много, много изморен.
— Грегор? Какво има? — попита госпожа Кормаки и седна на стола срещу него. — Познавам, че нещо не е наред.
Грегор опипа връзките на маратонките, пое си дълбоко въздух и взе решение.
— Госпожо Кормаки? — каза той. — Госпожо Кормаки… можете ли да пазите тайна?