Думите й отново го накараха да се замисли за отговорността на бащинството, която бе отбягвал да поеме толкова дълго. И за Хюсеин, когото не можеше да забрави. Но думите «нашето бебе» обещаваха толкова радост. Надяваше се, че за всички тях ще има бъдеще. Обичаше я толкова много!
— И аз — отвърна нежно и взе лицето й в ръце, за да целуне жената, която бе направила живота му толкова ценен за него самия.
Девет месеца по-късно
Паша Дюра държеше ръката на съпругата си, докато тя проклинаше него и собствената си глупост, че беше забравила какво представляват родилните болки. Самият той пребледня, докато наблюдаваше страданието й. Подскачаше при всяка контракция. В тези безкрайни и за него часове на изпитание, реши, че ще се погрижи да нямат повече деца.
Но когато дъщеря им излезе на бял свят и родилните мъки бяха забравени, и двамата се съгласиха, че розово-бялата златокоска е най-съвършеното от всички съвършени същества на земята.
Кръстиха я Винъс[9] и причините бяха очевидни. Заради красотата й, заради сантименталното им отношение към Гърция, заради това, че тя беше материалната изява на любовта им.
Войната приключи, след като Британия, Франция и Русия се намесиха и победиха турската флота при Наварино, помагайки и на самите гърци, докато защитаваха собствените си интереси. Политиката им нямаше нищо общо със свободата, демокрацията или освобождението на гръцката култура от игото на султана. Беше просто плод на балансиране на силите.
Но с мирния договор Гърция получи известна свобода и кървавите битки стихнаха, а Паша и семейството му отплаваха към дома, за да покажат най-младата Дюра.
Андре и Тео ги посрещнаха в Ксанти. Там останаха две седмици. Андре стана любимецът на Крис. Истински, истински генерал, който беше командвал цели армии — според възхитените думи на детето — той се доближаваше много до приказните рицари. Двамата станаха неразделни приятели.
Тео прегърна първото си внуче и почувства неизмеримо задоволство. Годините почти не бяха докоснали екзотичната й красота и на четиридесет и четири тя все още привличаше погледите. Както и пухкавото златокосо бебе в ръцете й. Тя и Трикси се сближиха, доловили една в друга духа на независимостта. Освен това и двете бяха изживели нещастни първи бракове. Това те кара да цениш истинските мъже, каза един ден на снаха си Тео.
Трикси се усмихна в знак на съгласие.
— Макар да не съм убедена, че заслужават гласно ласкателство, при всички тези обожаващи ги жени.
— Нека това не те притеснява — отвърна с усмивка Тео. — И двамата знаят какви късметлии са.
Бащата и синът се съгласиха, макар и с мъжествена неохота.
— Харесвам Трикси — каза Андре Дюра, докато си пиеха аперитива преди вечерята й чакаха съпругите си.
— Не мога да живея без нея — отвърна Паша простичко.
— Знам какво имаш предвид.
Бащата й синът си размениха усмивки и Паша вдигна чашата си:
— За щастието!
— И семейството — добави Андре Дюра. — Нищо друго няма значение.