— Седни си на мястото — изрече тя напрегнато с нисък глас.
Погледът му я обходи смаяно, после остави, чашата й на масата и с леко кимване се отпусна в стола си.
Изведнъж се почувстваха сами във вселената, единствените хора на земята. Въздухът се изпълни с притаено очакване. Подчертано мъжествен, тъмен като дявола, греховно красив, той излъчваше груба и първична сила и очите му горяха от необуздано желание. В нея се разбунтуваха отдавна забравени спомени за чувствена наслада и неустоима потребност.
Ноздрите му потрепваха, сякаш долавяха аромата на копнежа й.
— Още колко трябва да чакаме вечерята?
— Ей сега ще стане! — Уж невинната фраза беше изречена толкова чувствено.
В отчаяния си опит да избяга, Беатрикс скочи от стола и обърна чашата си. Шампанското се разплиска по килима и пръските припламнаха на светлината на огъня.
Паша се наведе, за да вдигне чашата, но погледът му я проследи. След малко тя застана зад облегалката на креслото си, сякаш търсеше скривалище от изкушението. Вкопчи се в нея и побелелите й от наситени емоции пръсти отчупиха един тревистозелен орнамент.
— Не те желая! Не желая всичко това! Нямам никакво намерение да се оставя да ме прелъстиш тази нощ. Ясно ли се изразявам?
— Съвършено. Ще позвъня на Жул да видя какво става с вечерята.
Напрегната и развълнувана, тя остана неподвижна, докато той отиваше към звънеца. Хаос и срам заливаха всичките й сетива. Как можеше да реагира така, при положение че го познаваше едва от няколко часа, и то вследствие на най-странното стечение на обстоятелствата? Как е възможно така да я привлича неговата мъжественост, след като последното, за което трябваше да мисли, беше сексуалният копнеж? Как може да бъде толкова перверзна, след като само преди часове бе станала свидетел на най-брутално убийство?
В този миг Паша се обърна към нея и изрече внимателно:
— Моля те… седни! Ще се чувстваш ли по-добре, ако Жул остане при нас, докато вечеряме?
Колко великодушно! Очевидно е имунизиран срещу възбудата и вълнението, които разкъсваха нея самата, помисли си Беатрикс.
— Каквото и да решиш, ще го приема — добави Паша, тъй като тя мълчеше.
— Ланжелие почти напълно подкопа вярата ми в мъжете — каза Беатрикс накрая.
— Разбирам те. — Паша наля шампанско. — Ето ти една бърза забрава и сигурно спасение от неприятните спомени. — Докато й подаваше чашата, на вратата деликатно се почука. След като глътна наведнъж питието си, той стана да отвори.
Влезе Жул с вечерята, следван от още прислужници, които започнаха да сервират със сребърни прибори и кристални чаши. Скоро масата бе отрупана с пикантни и ароматни ястия, както поръчаните от дамата, така и най-разнообразни съблазнителни деликатеси, които готвачът на Паша бе преценил, че са задължителни за среднощна вечеря — стриди, шоколадов крем, великолепна торта «Питивие», бъркани яйца със сос от аспержи, круши с глазура, силабъб[2] за дамата, ледено кюрасо за Паша и още безброй вкуснотии.
Беатрикс толкова отдавна не беше виждала подобен лукс и изобилие, че устата й се изпълни със слюнка. Как й се искаше и Крис да беше тук, за да сподели този разкош. Домакинството им от години се водеше така пестеливо.
— Мадам, моля — чу тя обиграния глас на Паша и го видя, застанал до нея с протегната ръка.
— Извини ме! — Постави ръка върху неговата, изправена пред поредното изкушение на този забележително сексапилен мъж. — Храната е просто великолепна.
— Мишле ще се радва да го чуе — отвърна Паша, съпровождайки я до масата. — Жул, предай на главния готвач комплиментите на дамата.
Помогна й да се настани на стола, кимна на прислугата и седна срещу нея.
Започна да й предлага ястията едно по едно и в зависимост от избора й или ги оставяше на масата, или ги връщаше на количката за сервиране. Дълго време лишавана от малките удоволствия на живота, Беатрикс се поддаде на съблазънта на основните човешки потребности — храна, общуване, топла съпричастност. При двадесетото предложено блюдо обаче, разнообразието я потисна и тя изрече:
— Моля те, спри! Прекалено е.
Паша изгледа Жул многозначително и след миг прислугата напусна стаята. След суматохата и оживлението настъпи тишина. Беатрикс вдигна поглед от омара, аранжиран върху ориз с шафран и трюфели, и в очите й за миг проблесна опасение. Паша си помисли дали изобщо го желае за компаньон. Но не беше чак толкова самопожертвователен, затова се усмихна над чашата с вино и каза:
— Омарът е един от специалитетите на Мишле. Той е от Марсилия. Харесва ли ти?