Застана на входа, върху меките килими, които покриваха всеки сантиметър от пода.
— Някой говори ли английски? — изрече тя в настъпилото затишие, обръщайки се към мъжете, които се наведоха напред и се втренчиха в нея.
С изключение на един, който се бе изтегнал в богато украсен стол на пиедестал и я разглеждаше изпод полупритворените си клепачи.
Той щракна с пръсти, изрече тихо и отсечено няколко думи, след което единият от мъжете стана и излезе от палатката.
Паша бей не беше изневерил на възхитителния си вкус към жените, помисли си Хюсеин. Блондинката бе ослепително красива дори в простото черно наметало. Възможно бе да компенсира дори липсата на цял харем. Той извърна глава и каза нещо, което разсмя сътрапезниците му от сърце.
Хуморът е за моя сметка, помисли си Трикси и огледа развеселените физиономии. Мъжът в позлатения стол, който предизвика такъв бурен смях, трябва да беше Хюсеин Джеритли. Странното бе, че беше облечен в западна униформа и приличаше на кавалерист от армията на Наполеон.
— Parlez-vouz francais?[7] — попита тя.
Той й отвърна с парижки акцент и груб глас. След което отново заговори с мъжете на собствения си език, с кратки и отсечени фрази, даваше заповеди, доколкото разбираше от интонацията.
След минута всички се надигнаха и излязоха от задната част на палатката, докато един слуга държеше платнището вдигнато.
— Ела тук — изрече вече не толкова грубо мъжът на пиедестала и я повика с жест. — Доста отдалеч те е довел Паша бей, за да му доставяш удоволствие. Искам да видя какво е открил в Англия.
Зад изискания парижки френски се долавя и уличен марсилски акцент, помисли трескаво Трикси, докато се подчиняваше на заповедта му. Това донякъде омаловажи страхопочитанието й, напомняйки й, че и той е учил езика като всеки друг. И че невинаги е бил главнокомандващ, разпореждащ се с живота и смъртта на хората. И като че ли нямаше никакво намерение да си беседва с нея. Типично по-мъжки.
— Не ме е довел. Дойдох тук сама.
Той се усмихна едва доловимо.
— Аха, жадните за приключения английски самки. Свали наметалото. Паша бей и аз имаме сходни предпочитания по отношение на жените. Искам да те огледам.
— А ако откажа?
— Глупаво е, като се имат предвид обстоятелствата. — Моите хора те доведоха, за да се забавлявам с теб.
— Предпочитам да си тръгна, разбира се.
— В моя свят жените нямат право на мнение. А сега ти си в този свят. Сваляй наметалото.
Дори докато го правеше, преценяваше ситуацията и претегляше шансовете си за бягство. Реши да бъде покорна, като се надяваше, че така ще притъпи бдителността му. Пусна черното вълнено наметало на земята и застана пред него в бялата си нощница.
Хюсеин наистина се развълнува при тази свежа невинност. Толкова бяла и златиста! Толкова пищна и великолепна!
— Сваляй и това — измърмори той и посочи нощницата.
— Предпочитам да остана с нея.
— Мога да извикам двама от офицерите си да я свалят. Ще изпълнят заповедта с най-голямо удоволствие. Ако ми се противиш, ще те дам на тях, като свърша с теб.
— Да ги повикам ли? — веждите й се извиха въпросително, защото умееше да блъфира не по-зле от него.
Той се засмя, този път от сърце, и погледът му се стопли за миг.
— Как ти е името?
— Беатрикс.
— Браво. А сега бъди разумна. Свали нощницата или аз ще го сторя вместо теб. — Изпъна скръстените си крака и се надигна. — Може да бъде и приятно, и неприятно. — Тъмният му поглед я пронизваше. Гласът му бе ужасяващо студен.
— Може ли да се изкъпя? — попита тя, за да отложи неизбежното и да спечели малко време.
— Всичко може, когато разполагам с цяла армия, с цял Пелопонес и с цялата плячка. — Заяви той, видимо доволен от себе си. — Но аз не съм глупак, Беатрикс. И никога не съм бил. Свали си нощницата, за да видя какво са ми донесли офицерите, за да си спасят главите. Твоят любовник обаче е другото, което трябва да ми доставят, ако искат да живеят. Разбираш ли, че нямаш избор?
— Значи съм тук като примамка?
— И то прекрасна. Ако не се заблуждавам относно кавалерското чувство на Паша бей, трябва да го очакваме в най-близко бъдеще. Знаеш ли, че на търг за роби ми отне една жена, която бях харесал, и я изпрати у дома й в Грузия, само и само за да не я притежавам аз? Още се вбесявам при този спомен. Както и от досадната му намеса във войната. Хайде! Задоволи любопитството ми и ще ти позволя да се изкъпеш. Задоволи ме — продължи той с мазен шепот, — пък може и да не убия любовника ти веднага.
Неподправеният й ужас предизвика ехидната му усмивка. Беше хитър и беше оцелявал, защото умееше да долавя човешките слабости.