V се връща и ме извежда от стаята. В началото не разпознавам двамата мъже отпред, но след секунди вече съм сигурна, че някъде съм ги виждала. Това са мъжете, които хванаха Лаклан, преди да се срине на земята.
— Ако и за секунда го оставите без наблюдение, собственоръчно ще убия и двама ви. Разбрахте ли? — Изричам заплахата без капка колебание и двамата така се стъписват, че е почти комично. Ала не съм толкова изненадана от начина, по който им заповядах, а от приятното усещане, че съм способна да върша неща, които преди дори не предполагах, че съм в състояние да направя.
Продадох тялото си, за да съхраня семейството и приятелите си. Сега бих продала душата си, за да предпазя Лаклан.
— Да, госпожице. Никой няма да мине незабелязано — отвръща единият.
Кимвам на двамата и те отвръщат със същото, но уважението в тяхното кимане е осезаемо. Промените не спират. Вече не съм затворник. Аз съм съветникът на Краля.
— Къде си, по дяволите? Опитвам се да се свържа с теб от… мамка му! От цяла вечност! — казва Темперанс вместо поздрав.
* * *
Главата ме боли, когато притискам телефона до ухото си, но пропъждам болката.
— Забавих се непредвидено при завръщането ми от Дъблин. Съжалявам, че не успях да се свържа по-рано. — Горда съм от професионализма, с който поднасям най-скапаното извинение за изчезването си от картата на света. Горда съм от твърдостта и стабилността на тона си.
— Забави се непредвидено? — В гласа й се долавя подозрителност. Меко казано.
— Кажи ми какво става, преди аз да ти кажа, това, което трябва да знаеш. Неща, които с никого не бива да споделяш. И като казвам никого, имам предвид НИКОГО.
Няколко мига асистентката ми мълчи.
— Кийра, това има ли нещо общо с шофьора, с който така внезапно се сдоби преди няколко седмици?
Не съм изненадана, че е забелязала V да ме кара, но съм учудена, че не е споменала нищо досега.
— Да, но първо по работа. После ще ти кажа останалото.
Темперанс изброява куп неща, изискващи цялото ми внимание, но всичко е свързано с престижната награда за „Духа на Ню Орлийнс“. Награда, която… да, сега, като се замисля, може би ме е спасила от куршума, излетял от тялото на Лаклан. Има логика, предвид порезната рана, която залепиха. Точно там бе стъклената бутилка и вероятно куршумът още е в надупчената кола. Но, естествено, няма да го кажа на Темперанс.
— Така, пресата иска официално изявление, от Туристическия борд питат кога най-скоро можем да започнем с обиколките заради интереса на пресата, баща ти иска да знае откъде, по дяволите, си намерила пари да отидеш на конференцията. О, и всеки дистрибутор иска да знае кога ще се докопа до уискито.
Поемам дъх, бавно и плитко заради състоянието ми, давам си около две секунди да възприема цялата информация и превключвам на режим главен изпълнителен директор.
— Напиши официално изявление за пресата. Кажи, че ще пуснем „Духа на Ню Орлийнс“ в ограничени и ексклузивни количества много скоро и ще им изпратим по една бутилка, за да напишат мненията си. — Правя пауза. — Кажи на Джеф Дун, че в момента организираме туристическите обиколки въз основа на най-добрите практики, които научих от дестилерия в Дъблин, и в мига, в който сме готови с подробностите по безопасността на туристите, ще можем да започнем. Кажи му също да съгласува нещата с пресата, така че журналистите първи да се включат в най-новата атракция в града.
— Харесва ми! Записвам всичко.
— Добре. Дистрибуторите. Гледай да получат същите публикации като пресата и им кажи, че ще започнем да вземаме поръчките им предварително, но ще искаме авансово плащане, за да задържим поръчката им, тъй като очакваме да продадем първата партида много бързо.
— О, безмилостна си. Това е страхотно!
На езика ми е да й кажа, че се уча от най-добрите, но замълчавам. Замислям се за друго — колко много ме промени Лаклан и че съм му признателна за това. Увереността в самата себе си, авторитетът, с който действам и говоря. Не, това не е случайно. Той ме накара да повярвам в себе си — още една пукнатина в рушащата се стена около сърцето ми.
Усмихвам се и за първи път от деня, в който бюрото в офиса ми стана мое, се чувствам като истински изпълнителен директор на компанията. И това ме отвежда право към следващия проблем.
— Аз ще се разправям с баща ми. Не искам нито той, нито мама, нито някоя от сестрите ми да припарват до града. При никакви обстоятелства.
Темперанс отново мълчи няколко секунди и после пита предпазливо:
— Има ли нещо общо с това, което имаш да ми казваш?
За миг се питам дали е добре да й кажа каквото и да било, но тя трябва да е подготвена. Имайки предвид това, което знам за Лаклан Маунт, докато има заплаха за него, заплаха ще виси и над моята глава. Той никога няма да ми позволи да се върна към нормален… не, дори и към донякъде нормален живот.