— В теб ли е пакетът? — попитах го за втори път. Бях се научил от Морело да не повтарям често.
— Седни. Не ми харесва да стоиш над главата ми.
Английският на стареца бе със силен акцент и съвсем естествено се питах какво дава на федералните за тази сладка, мила среща.
Седнах на стола срещу него и забарабаних по вълнените панталони на италианския си костюм. Човек би помислил, че в кошмарната жега в Ню Орлийнс се обливаш в пот с тая вълна, но шивачът на Морело, Джорджо, използваше само леки и фини платове. Ако преди десет години някой бе ми казал, че ще нося костюми, а не раздърпани дрехи, щях да пукна от смях. И да сгреша.
След като бях доказал предаността си към Морело, той ме вкара в кръга на най-близките си и доверени хора и Джорджо ми уши първия костюм. Първият в живота ми. Тогава смятах, че никога няма да свикна с допира на коприната по кожата си, но ми стана като втора природа. Най-сетне бях проумял защо мъжете с костюми се чувстват по-уверени и с авторитет.
Точно така се чувствах, когато за първи път се погледнах в огледалото. Деня, в който Морело ми нае учител, за да ме научи как да говоря правилно, а не като дете, израсло на улицата сред кръв и в борба за оцеляване.
— Струваш ми се умен мъж, господин Маунт. Морело те подготвя за своя дясна ръка, нали?
— С цялото ми уважение, сър, тук съм за пакета. Имам друга работа веднага след това.
Старият мексиканец поклати глава.
— Никога няма да свикна с американските обноски и начин на живот. В моята култура нещата са съвсем различни.
— Нямаме цялото време на света да чакаме и да си бъбрим. Не и в организацията на господин Морело.
Старият мъж се пресегна към плика до себе си, в който се намираше информацията, която щеше да ни помогне да сложим ръка на разпределението на наркотиците в града и да държим картела настрана. Поне в момента. Бях достатъчно умен, за да прозра в бъдещето. Картелът щеше да става все по-силен и в крайна сметка щеше да се наложи да сключим сделка с него. Морело не бе съгласен, а понякога неговата арогантност му пречеше да вижда нещата ясно.
Когато старецът ми подаде плика, аз го хванах, ала той не го пускаше. Стискаше го здраво.
— Кажи ми Маунт, добър човек ли си?
Отстъпих крачка назад, изненадан.
— Какво общо има това?
— Просто любопитството на един стар човек.
Погледнах в избледнелите му кафяви очи и му казах истината:
— Не, не съм.
Отговорът му хареса. Не разбрах защо. На лицето му се появи усмивка.
— Оценявам честността ти. — Усмивката изчезна така бързо, както се появи. — Но не уважавам честността на шефа ти. Той управлява чрез страх и закани. Но не и с респект. Истинската сила и способността да я задържиш изисква и последното.
Думите му ме връхлетяха с пълна сила. Защото съзрях истината в тях. Но лицето ми остана безизразно, защото бях предан на Морело, а не на стария мексиканец.
— Каквото и да има между теб и господин Морело, не ме засяга.
Старият мъж наклони глава.
— А ако ти кажа, че обича малки момичета?
Стиснах силно зъби. Сякаш мъжът знаеше къде е слабото ми място и как да ме предизвика най-лесно.
— Стига да са на нужната според закона възраст и да имат желание, не ми влиза в работата.
Знаех какво обича Морело. По-млади и руси. Изпълнявах задълженията си по въпроса — проверявах дали са на подходящата възраст и че никоя на го прави против волята си. Може да не бях добър, но дори аз си имах граници.
— А ако не са на такава възраст и не го правят доброволно?
Избутах стола назад, скочих и го изгледах заплашително:
— Казвай направо, старче, защото не съм дошъл да си играя на „Задай двадесет въпроса“. — Уважението в тона ми бе отишло по дяволите. Както и търпението ми.
Той кимна към костюма ми.
— Шивачът ти има дъщеря. Тя е млада и руса. На колко е?
Фактът, че разполага с такава информация, обясняваше защо ЦРУ му се кланя като на шибан крал.
— Какво искаш да кажеш? — Думите излязоха от устата ми като натрошени камъни.
Не ми харесваше накъде върви разговорът. Донякъде бях склонен да вярвам, че просто се опитва да ме обърка и да играе игрички с мен, за да види колко съм лоялен към шефа си. Може би ме изпитваше? Може би двамата с Морело бяха го замисли?
— Дръж дъщерята на шивача под око. Защото, както по всичко личи, напоследък определената от закона възраст е твърде висока за Морело.