Мисълта как Морело докосва Грета — момиче на годините на Хоуп, когато Джери се опита да я изнасили, подпали бяс и желание да убивам и мъстя, както в онази нощ преди години.
— Какво, по дяволите, искаш? И защо ми го казваш?
Старецът сви рамене.
— Може би не харесвам мъже, които посягат на деца. Доколкото съм чул, по това си приличаме.
Не беше възможно да знае миналото ми. Дръпнах плика от ръката му и го пъхнах под мишницата си.
— Беше ми приятно да работим заедно.
— И на мен, господин Маунт. Надявам се да се видим скоро.
* * *
Думите на стария мъж ме преследваха дни наред.
Дадох плика на Морело, но не му казах нищо за обвиненията на мексиканеца. Въпреки това гледах, наблюдавах внимателно, чаках. Когато Морело изпрати Джорджо в Италия да вземе нови материали, злокобно предчувствие се настани в костите ми.
Грета и Джорджо живееха в комплекса. Джорджо беше вдовец и Морело го уври, че на Грета няма да й липсва нищо и ще се грижи за нея, докато го няма. Непрекъснато ме пращаше да върша нещо. Задача след задача. Не можех да я държа под око през цялото време, както правех с Дестини, като спях пред вратата на спалнята й, а после и пред вратата на Хоуп.
Искаше ми се старецът да греши, но интуицията ми подсказваше, че е прав. Направих така, че да се върна по-рано от поредната задача, и минах по тайната мрежа от коридори до офиса на Морело.
Това бе единственото помещение без шпионки и влязох без разрешение — нещо, което можеше да струва живота ми. Ала интуицията отново ми подсказваше, че трябва да го направя.
И… не исках да повярвам на това, което видях с очите си. Морело бе заровил едрата си длан в косата на Грета и я навеждаше над бюрото. Пенисът му бе изваден, блузата й — разкъсана. Плачът и виковете й, примесени с грухтенето му, изпълваха ушите ми, после чувах само бученето на кръвта си. Виждах Хоуп и Джери, а не Морело и Грета.
И онова спокойствие, което те обзема, преди да убиеш… се плъзна в тялото ми. Дори не спрях да помисля за последиците. Извадих от кобура пистолета, с които никога не се разделях, и тихо минах през стаята. Във вените ми сякаш течеше ледена вода. И преди да направи още едно движение, опрях дулото в оплешивяващата му глава.
— Махни шибаните си ръце от нея! — Гласът ми бе плътен, тих дори, гневът ми — обуздан с върховни усилия на волята.
— Какво, по дяволите, правиш, момче? — попита грубо и арогантно Морело. — Разкарай се оттук, или аз ще те убия.
— Махни. Си. Ръцете. От. Нея — повторих, наблягайки на всяка дума.
— Ще умреш, хлапе. А имах такива големи надежди и очаквания за теб.
Морело избута Хоуп… искам да кажа Грета… настрани. С периферното си зрение мернах ужасеното й, мокро от сълзи лице.
— Кажи ми, че сега я докосваш за първи път и ще те гръмна в главата.
— Майната ти! Да не си посмял да ми задаваш въпроси. Ще сложа главата ти на бюрото като преспапие.
— Грета? — Попитах, без да се обръщам към нея, приковал очи в Морело. Тя изплака, не отговори. — Кажи ми, Морело. Накарай ме да повярвам, че никога преди не си я докосвал, или твоята глава ще послужи за въпросното преспапие.
Шефът ми най-сетне застина, може би вече осъзнаваше колко съм сериозен.
— Почти не съм я докосвал. Тя искаше. Дойде тук и ме умоляваше. Искаше да опита с истински мъж.
— Лъже — каза Грета и гласът й се скърши. — Каза ми, че ще ме убие, ако кажа на някого.
— Колко пъти? — Гласът ми бе тих и смъртоносен.
— Всеки път, когато татко замине.
— Не слушай тая тъпа пичка. Проси си внимание като…
Махнах предпазителя на пистолета и Морело млъкна.
— Докато свърша с теб, ще си мечтаеш да бях стрелял веднага. Грета, бягай оттук. Иди в стаята си, заключи се и не пускай никого.
Тя се надигна на треперещите си нозе и хукна към вратата, но се оказа, че е заключена. Старият мексиканец бе прав. Не ми пукаше защо е искал да убия Морело, но е знаел, че ще го направя. Досетих се, че съм бил оръжието, но това бе последната ми грижа.
Без да свалям пистолета от тила на Морело, стиснах здраво зловещото си десетсантиметрово джобно ножче. Бях пролял много кръв с него заради Морело. Сега беше време да пролея и неговата.
— Ще умреш бавно, шибано лайно.
— Ти си следващият, Маунт.
Натиснах копчето и острието изскочи. Забих го в бъбрека му и той изквича като прасе.
— Не, ето тук грешиш, Морело. Защото аз завземам империята. От днес организацията е моя. И всеки, който не е съгласен, ще умре като теб.
Издърпах ножа и го забих в другия му бъбрек. Кръвта вече бликаше на тъмни петна по съвършено чистата му риза. Нямаше да е бързо, още по-малко приятно.