— Но защо не спря ме лъжеш? Защо не ми каза истината, когато той дойде да ме търси?
— Направих това, което трябваше. Както винаги. От смучене на пишки и поемане в задника, до саможертви, които ме разбиват. Така ще е и занапред. Кажи ми, че искаш да не бях го правила! Предизвиквам те, кажи ми, че съжаляваш и искаш да върнеш всичко, както си беше! Хайде!
— Не мога и ти го знаеш много добре, но това не оправя нещата. Години приятелство и после разбирам от Лаклан, че си ме лъгала месеци наред.
— Аха, сега е Лаклан? Точно с тази думичка доказа, че всичко, което бях замислила, се станало както трябва. Наредило се е като парченца от пъзел. Обръщаш се към мъжа, от когото целият град трепери, на малко име. И защо, Ке-ке? Кажи ми, че не си влюбена в него. Накарай ме да ти повярвам.
Иде ми да кажа на най-добрата си приятелка да си го начука, защото не понасям самодоволния й тон. Но, от друга страна, тя вижда истината съвсем ясно.
— Не съм длъжна да ти казвам.
Дрезгавият и в същото време сърдечен смях на Магнолия отеква в слушалката.
— Надскочи егото си, Ке-ке, защото никога няма да се извиня за това, което направих. Ти си точно там, където трябва да бъдеш. Седнала на трона до мъжа, който управлява града. Не е нужно нищо да ми казваш, защото чух как те е замъкнал в Дъблин. Този мъж е луд по теб. Може да получавам сведения от външни източници, но виждам вътре и знам, че бях права.
— И целта оправдава средствата? Това ли ми казваш?
— Мамка му, разбира се, че е така.
Жестока буря от чувства сгърчва цялото ми същество. Не знам защо очаквах друго от Магнолия. Не се извинява за това, което е и винаги е била.
Има обаче и друго. Винаги има нещо друго, когато става дума за Магнолия. Иска ми се да вярвам, че мотивите й са чисти, както твърди, но я познавам по-добре и от сестрите си.
— Кажи ми, Магс, кажи ми, че си го направила само за мен и в цялата работа няма нищо за теб?
Това затваря устата й за цели три секунди.
— Наистина ли искаш да стигнем и до това, Ке-ке?
— Вече сме стигнали, Магс. Никакви лъжи повече. Никакви прикрити мотиви. Единственият начин да спасим приятелството си е, като ми кажеш всичко. Веднага.
— Не можеш ли просто да си щастлива, задето имаш до себе си истински мъж, какъвто винаги си искала?
И ето тук вече съм сигурна, че съм права. Има и друго, а тя не иска да ми го каже.
— Сега, Магс. Или ще затворя и никога повече няма да ти проговоря.
Ала чувайки истината, излязла от устата ми, изпитвам нечовешка болка. Да я загубя, би било все едно да ми отреждат крак или ръка.
— Добре. Но да не си посмяла да ме гледаш от нравствения си пиедестал и да ме съдиш. Ти винаги си преди всичко друго. Какво толкова, че съм пожелала Маунт да се влюби в най-добрата ми приятелка, ако това някак ще направи живота ми малко по-лесен?
Ето и признанието. Завива ми се свят, мислите ми препускат като обезумели. Макар да подозирах, че зад цялата работа се крие нещо друго, когато го чувам, изведнъж се превръщам в готов за атака Хълк.
— За какво, по дяволите, говориш? Какво искаш да кажеш?
— Използвай мозъка си, момиче. Ако сестра ти се омъжи за принца на Англия, няма ли да си ударила джакпота с нея?
Смея се, или поне така би следвало да звучи грубият звук, който излиза от гърлото ми. Сега вече всичко е кристално ясно. Кристално като наградата, разбила се на парчета в колата. Парчета, които прорязаха тялото ми.
— Току-що се опита да се оправдаеш, че всичко е било заради мен. За да оправиш живота ми завинаги. Било е само заради самата теб. От първия ден. Била съм пионка в малката ти игричка.
— Смяташ ли, че не заслужавам малко спокойствие в този живот? Видяла съм и съм вършила неща, които умът ти няма да побере. Истини, които за секунда ще пръснат черепа ти. Не си съгласна, че заслужавам някой да поотпусне каишката около врата ми, ако ти си с него? Че не заслужавам нещо по-леко и нормално?
Мазна, тежка и хлъзгава като змия вина се плъзва в сърцето ми.
— Казваш, че не съжаляваш за онова, което си вършила, за риска, който си поела с живота ми. Затова не смей да свириш на тънката струна на съчувствието ми след всичко, което си изрекла и направила.
— Не бъди кучка, Ке-ке. И двете знаем, че аз съм по-добра в това.
— Права си, по-добра си.
Магнолия слага ръка на слушалката и чувам как вика:
— Извинявай за секунда, идвам. — После казва в слушалката: — Срещата ми е тук. Трябва да се захвана с бизнеса си, защото с това преживявам. Искаш да ме мразиш за стореното? Давай, мрази ме. Но не си и помисляй да ме обвиняваш, че не съм го направила за твое добро. Ти си точно там, където трябва да си. С мъжа, с когото трябва да си, и заслугата за това е само моя. Сега трябва да затварям.