Обсъждаме как да подходим към увеличаването на цените и после Темперанс минава на следващата тема.
— Току-що ми се обади директорът на „Връзки с обществеността“ на „Вуду Кингс“. Тревожи се, че провеждането на „Марди гра“ ще е доста опасно за туристите заради голямата престъпност в града. Вече обмислят как да отменят събитието, макар да е чак след месеци. Казах му, че не е разумно. Опитах се да го уверя, че не бива да се предприемат прибързани действия, и май успях, но може да се наложи да се намесиш, та да сме сигурни, че няма да го отменят.
— Не могат да го отменят.
— Това му казах и аз, но ако го направят…
Съзнанието ми препуска, мислено прехвърлям договора.
— Чакай малко! Искам да намеря клаузата в договора за условията при отмяна на събитието. Не включихме ли точка, че ще загубят депозита си, ако го направят в определен срок преди това?
Спомням си, че адвокатът спомена нещо, но почти не го слушах, защото бях притеснена дали изобщо ще подпишат проклетия документ и не обърнах внимание на подробностите.
— Да! Да! Имаме! — отвръща развълнувано Темперанс.
Изваждам моето копие, чета клаузата и проверявам календара.
— Вече са в срока, в който губят депозита, ако прекратят договора сега.
Облекчение, сладко успокоение пърха в стомаха ми.
— Няма начин да платят за половин парти и няма да го направят, нали?
— Не, Кийра. Искаш ли да се обадя да им напомня, или ти ще го направиш?
Крача из стаята и обмислям възможностите.
— Аз ще им се обадя. Ще бъда любезна. Ще го изиграя така, сякаш ужасно много ще съжалявам, ако се наложи да изгубят депозита си заради малко паника, която няма да продължи дълго.
— Имаш ли информация колко ще трае тази лудост? — пита Темперанс.
— Естествено, не — лъжа на секундата. — Но нищо не ми пречи да им кажа, че ще вземат лошо бизнес решение заради неоснователни страхове и за тях ще е много по-зле да загубят депозита си точно сега.
— Ще те оставя да се оправиш с тях. Мисля, че е най-добре ти да им го кажеш.
— Права си. Какво е на дневен ред?
— Джеф Дун иска да знае дали сме готови за туристическите обиколки, но явно не натиска да започнем веднага.
— Може би цялата тази бъркотия ни дойде като благословия. Не сме готови. Друго?
— Мисля, че това е всичко. Освен… — не довършва.
— Какво?
— Още ли си на сигурно място? Не спирам да се тревожа за теб.
Оглеждам луксозния апартамент във вероятно най-охранявания комплекс в града.
— Да, на безопасно място съм. Кълна се.
— И нямаш да ми казваш нищо друго?
— Не сега. Ще се върна скоро. И както споменах, ако прецениш, че съществува и най-малка опасност за когото и да е от вас, казваш на Луи да спре всички операции и да евакуира хората. Охраната ще закара всички по домовете и съм сигурна, че нищо няма да се случи на нито един от вас.
— Никъде няма да ходим. Луи по-скоро би оставил бебе на улицата, отколкото да зареже казаните.
Как съм заслужила такава лоялност и преданост от служителите си, така и няма да разбера, но съм им безкрайно благодарна.
— И двамата ще получите заплащане за работа в опасни условия. Информирай ме за всяка промяна.
— Със сигурност. Ти също.
Когато затваряме, се обаждам на господин Джоузеф, директор на „Връзки с обществеността“ на „Вуду Кингс“, и му напомням за клаузата за прекратяване на договора. Уверявам го, че всичко ще бъде наред, и той се съгласява да не отменя събитието. Една победа за деня.
И в мига, в който приключвам разговора с него, отново започвам да крача. Няма да спра, преди да видя Лаклан с очите си. И с всеки час се тревожа все повече и повече.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ
Маунт
— КОЛКО ОЩЕ? — ПИТАМ САКСЪН И свалям бинокъла.
През последните седемдесет и два часа отървахме Ню Орлийнс от почти всички членове на картела на Едуардо.
— Четирима. Свили са се като кучки в оня комплекс. — Наемният убиец е направо потресен от бъзливите шефове.
— Знаят, че си се прицелил в задниците им и не очакват нищо добро.
Саксън килва глава.
— Вярно е.
Кийра ме сравни с архангел Михаил — доста стряскащо, имайки предвид предишното ми име. Но в случая не търся божествено възмездие. Да, отмъщавам им за всяка капка пролята от тялото й кръв, но също е свирепо възмездие задето картелът наруши сделката. Човек с моето положение няма как да отстоява могъществото си, ако не извърши показно убийство. Ей така, за назидание. Назидание за всички тях. Всеки. Един. От. Тях.
И когато организацията им бъде изкоренена от града, конкурентът им ще бъде по-силен, но ще уважава повече моите правила, които противниците им погазиха и платиха с кръвта си.