Лаклан ме кара да пищя, заравям пръсти в косата му и го дръпвам към лицето си.
Когато устните му докосват моите, имат вкуса на соковете ми. Харесва ми.
— Мой ред е — казвам.
— Друг път. Не мога да чакам.
Намества пениса си между бедрата ми и го притиска. Прилича на освирепял човек, притежаващ нещо, с което не иска да се раздели.
Не се бави, нито се колебае. И не искам да го прави.
Един тласък. Толкова е нужно да ме изпълни цялата. И тласка в мен, докато на лицето му се изписва наслада и мускулите ми се стягат с все сила около него.
— Обичам те, Лаклан Маунт!
ТРИДЕСЕТ И ДВЕ
Маунт
ТАКА И НЕ ПРЕБРОИХ ОРГАЗМИТЕ НА КИЙРА, но когато заспива, изтощена до краен предел, с омекнали крака и ръце, я притеглям до себе си и мятам завивката върху двама ни. Може би това не беше истинска брачна нощ, но ще й се реванширам.
Още съм като замаян от думите й. Не ги изрече, а ги изкрещя.
Обичам те.
Мамка му, никога не съм знаел какво означават тези думи. Когато си израснал без тях и не си ги почувствал, ти се струват безсмислени. Вече знам, че съм готов да ми забият куршум заради нея. Бих умрял за нея. Бих живял за нея. И ако това е любов, може би най-сетне започвам да разбирам. Поне част от тази дума осъзнавам съвсем ясно — не искам да загубя това. Да загубя нея. И със сигурност не искам да видя кръвта й по ръцете си. Никога.
Тя се сгушва до мен, целувам я по челото и я притискам по-силно.
— Никога повече няма да те докоснат.
Най-сетне очите ми се затварят. Ала вместо да се насладя на спокоен сън, аз се боря с кошмар, в който някой се опитва да ми я отнеме.
* * *
Не знам колко време е минало, когато скачам в леглото. В същия миг и Кийра отваря очи и скача до мен.
— Какво? Какво става? — Моментално е нащрек, пресяга се към нощното шкафче, на което лежи зареден пистолет.
Идеалната жена за мен.
— Нищо. — Сграбчвам ръката й, преди да е докопала пистолета. — Всичко е наред.
Тя издиша.
— Дали може следващия път да се събудим, без да получим сърдечен удар? Би било страхотно.
Звук стърже гърлото ми и след малко разбирам, че е смях. Или поне опит за смях.
— Ще поработя по въпроса.
— Няма да е зле.
— А дотогава, събери багажа си. Време е да се махнем оттук.
Зелените й очи се ококорват.
— Защо? Мислех, че сме в безопасност.
— Така е, но те искам само за себе си. Далеч от града. Без да се притесняваме и разсейваме.
— Като меден месец?
— Наречи го, както искаш, но е време да заминем. След час самолетът ще е зареден с гориво и ще ни чака.
Кийра прехапва устна.
— Знам, че това, което ще кажа, ще прозвучи зле, но те моля да ме разбереш.
Събирам цялата си сила в очакване на нещо лошо и се питам каква, по дяволите, е причината за колебанието на моя червен дявол.
— Какво?
— Не мога да тръгна точно сега. Затворена съм между тези стени дни наред и се опитвам да управлявам компания, която адски бързо се развива. Цяла седмица бях извън страната, без отсъствието ми да е планирано. После наградата и хилядите поръчки. Във фабриката е пълна лудница. Наистина, наистина трябва да се върна на работа.
Първата ми реакция е да отхвърля възражението й и да й кажа, че това е нелепо. Не се налага да работи. Никога повече. Имам пари да осигуря луксозен живот за двама ни за вечни времена. Но премислям и потискам импулса си.
— Значи това е да си женен за главен изпълнителен директор?
Тя кимва.
— Искам да го приемеш, защото работата ми е важна за мен.
— Направи компромис.
Тя отмята глава.
— Нима знаеш значението на думата компромис?
Устните ми помръдват в пореден опит да се усмихна.
— С теб съм.
— Тогава да чуя предложението ти.
При това предизвикателство, я заковавам на леглото.
— Първо те чукам. После слагаме последния разширител, за да си готова за мен. — Целува ме. Да, тя е идеалната жена за мен.
— Това ли е всичко?
— После V те закарва на работа и остава с теб. Слагаш всичко в ред и се връщаш. Имаш два дни. После се изнасяме от шибаната страна и отиваме някъде, където можем да бъдем Кийра и Лаклан, на някой плаж, та на километри от нас да няма пукнат човек.
Усмивката й е разкошна.
— Ще се справя.
— Добре. Защото нямаш избор.
— Мислех, че става дума за компромис.
— Не беше зле като начало — свивам рамене.
Когато най-сетне я пускам да стане от леглото (часове по-късно), имам неприятно усещане. Може би заради събитията от миналата седмица, може би заради нещо друго. Докато тя се приготвя за работа, излизам от апартамента и казвам на V: