Усмивката му е пленителна и хипнотизираща като смеха му.
— Защото обичаш това място и няма да тръгнеш, преди да се увериш, че всичко работи, както ти искаш — съвършено.
Той ме вижда. И не само това, което му показвам. Проглежда в мен, в сърцето ми.
— Проблем ли е това?
Лаклан клати глава.
— Знаех точно какво получавам и от самото начало не е било проблем за мен.
— В такъв случай си имал предимство пред мен, защото аз нямах никаква представа. — Замълчавам, опитвайки да формулирам най-точно това, което искам да кажа, а той ме чака търпеливо. Вероятно очаква да чуе най-лошото. Не, мисля, че няма да чуе нищо, което да го нарани. — Ти си най-сложният човек, когото съм срещала. — Понечва да отговори, но аз продължавам: — Но не в лошия смисъл на думата. — Кимвам към тортата пред мен. — Нямаше да се омъжа, ако не бях влюбена в теб. И мисля, че започнах да се влюбвам, когато най-сетне ми позволи да видя истинската ти същност. В Дъблин. Там видях Лаклан, а не Маунт.
— Единият не може да съществува без другия.
— Е, тогава съм късметлийка, задето получавам и двамата. — Ставам и вдигам чинията си. — Да го направим официално.
Той също става с чиния в ръка.
— Според мен го направихме официално пред свещеник и съдия.
— Ти си типичен мъж. Нищо не е официално без торта и танци — заставам пред него до масата.
— Танци? — пита и вирва вежда.
— Да, определено трябва да има танци.
Той взема чинията ми и пъхва в устата ми парче от тортата си. Шоколадовият сладкиш на Одил с уиски и ирландска глазура се топи на езика ми.
— Мамка му, много е вкусна! — казва Лаклан. Напълно съм съгласна с него.
— Ще хапнеш пак, след като танцуваме.
Лаклан оставя двете чинии на масата.
— Има друго преди танците.
— Какво?
Той ме притегля към себе си.
— Имам право да целуна булката. Да я целувам, колкото си искам.
Бузите ме заболяват от широката усмивка.
— Мога да се справя с това.
Устните му поемат моите и щастие се взривява в гърдите ми.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Маунт
Телефонът в джоба ми звъни настоятелно, но не му обръщам внимание. Но когато звъни за четвърти път, Кийра се отдръпва и отива да смени музиката.
Вадя телефона, бесен, че някой се осмелява да прекъсне единственото ми празненство така близко до сватбеното. С Кийра танцуваме на светлината от свещи, пръснати из цялото заведение, а луната пръска лъчи през плътното стъкло на прозореца.
На екрана пише Джей.
— Какво, по дяволите, става, та не можеш да се справиш без мен?
— Имам информация, че тази вечер ченгетата ще нахлуят в казиното. Мислех, че ще искаш да знаеш.
Мамка му!
— Тази вечер? Кой не е на заплата при мен? Кой би посмял?
— Явно в този град има повече добри ченгета, отколкото предполагахме, шефе.
— Затвори го и разчисти.
— Искаш ли сам да се разправяш с тях, или аз да се заема?
Кийра изпива още една чаша уиски и си тананика, докато преглежда плейлистата. Стои настрана, за да проведа спокойно разговора си. Ако можех, щях да остана тук завинаги, но работата е част от живота ми. Не всякога имам лукса да разбера кога ченгетата ще ме атакуват. Е, ясно ще им покажа, че не са добре дошли в сградата.
— Идвам.
— Сигурен ли си? Защото…
— Захващай се. Идвам.
— Добре, шефе, на линия съм. Започваме.
Кийра оставя празната си чаша и в зелените й очи проблясва тревога.
— Какво се е случило?
— Нищо особено, не се тревожи. Трябва да се погрижа за една работа. — Подавам й ръка и тя преплита пръсти с моите. — Ще продължим на медения месец.
— Сега сме екип. Можеш да ми кажеш, ако се е случило нещо лошо.
Стисвам зъби. Гласът й е изпълнен с очакване, а инстинктът ми подсказва да я пазя от всичко.
— Винаги ще има неща, които не бива да знаеш.
— Но има и такива, които можеш да ми кажеш. Ако някой ми се обади и след разговора изглеждам и се държа като теб сега, нямаше да ме пуснеш да мръдна, преди да ти дам обяснение, Лаклан. Пък и сега никой не може да ме принуди да свидетелствам срещу теб.
Права е. Уважавам желанието й да знае. Не е опасно, тъй че решавам да й кажа.
— Ченгетата ще опитат да нахлуят в казиното и трябва да се погрижа там да няма казино.
Веждите й отскачат до косата.
— А човек би помислил, че ще са ти благодарни, задето разчисти боклука от улиците вместо тях.
— Предполагам, това е начинът да ми покажат, че не са оценили помощта ми.
— Случвало ли се е преди?
— Да — кимвам. — Веднъж. Когато оглавих империята. Беше по-скоро опит, но постигнахме споразумение и години наред не е било нарушавано. Сега е поредният опит, но няма да е проблем.