През целия си живот съм се доверявал на инстинкта си. Трябваше и сега да го сторя. Нещо не е наред. Мирише на гнило.
Маунт: НАМЕРИ Я ВЕДНАГА.
Следващото ми обаждане е до Джей.
— Пропуснахме ли някого? — Не се налага да обяснявам за какво питам.
— Не, шефе. Гепихме ги всички. До последния шибан човек.
— Сигурно ли е това? Защото, ако грешиш…
— Не греша. Какво, по дяволите, става?
— V не може да намери Кийра в дестилерията.
— V не може да се ориентира и в хартиен плик. Сградата е голяма. Вероятно се е загубил.
Пренебрежителният тон на Джей ме вбесява и не си правя труда да отговоря. Затварям.
ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Кийра
ОТВАРЯМ ОЧИ. РЪЦЕТЕ МИ СА ВЪРЗАНИ зад гърба. Ужасна смрад пълни ноздрите ми.
— О, Господи! Какво е това?
— Шибана кучка! Не умираш, дявол да го вземе!
Отварям очи и се фокусирам в светлината от фенера в ръката на русата жена пред мен. На лунната светлина косата й е почти бяла. Никога не съм я виждала.
— Коя, по дяволите, си ти? — думите едва излизат от гърлото ми, а заради ужасната миризма храната от вечерята всеки миг ще блъвне от устата ми.
— Аз съм тази, която го разбира. Аз трябва да съм с него. Аз съм неговата съдба[2].
— За какво, по дяволите, говориш? — Опитвам се да седна, но напипвам нещо, което хрущи и се огъва под пръстите ми. Извръщам очи за секунда, за да видя на лунната светлина, процеждаща се през пукнатините на тавана, какво има около мен.
— Господи!
Лежа върху купища трупове!
Скелети, разлагащи се тела.
Всички с женски дрехи.
В гробница съм.
Не. Не. Това не се случва. Това е кошмар. Истински кошмар.
Стомахът ми се надига, тя насочва пистолет към мен.
— Когато искаш една работа да бъде свършена, най-добре да си я свършиш сам.
Натиска спусъка точно когато опитвам да се извъртя. Куршумът се забива в рамото ми. Болката е непоносима, пареща, пронизва ме като нож. Дъхът ми спира.
Падам настрани върху нещо меко. Светлината от фенера подскача, когато жената се обръща да излезе, но преди да затвори вратата, лъчът осветява едно лице на сантиметри от мен.
Магнолия!
Господи! Не!
— Какво си направила, шибана кучко! — пищя.
— Ти си шибаната кучка. Той бе мой от самото начало. И винаги ще бъде мой. Това беше грешката ти. Е, няма да я повториш. Никоя от вас няма да има втори шанс — изрича жената и последният лъч светлина изчезва.
Оставам кървяща до най-добрата си приятелка.
— Помощ! — пищя, но гласът ми става все по-слаб и всичко отново потъва в мрак.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Маунт
— КЪДЕ СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ? — ПИТАМ Джей. — Няма никакви ченгета. Кой шибаняк ти даде информацията? Защото, ако е номер, ще се търкалят глави.
— Източникът е сигурен. Идвам до пет минути, шефе.
V все още не може да намери Кийра, колата на Темперанс не е там и аз обезумявам.
Колието! Джипиес тракерът! На нея е.
Натискам приложението и чакам да се зареди. Чакам цял век. Никакъв сигнал. Забравих, че съм блокирал телефоните и достъпа до интернет в казиното.
Мамка му! Мамка му!
Хуквам по коридора към офиса си. Влизам и се опитвам да заредя приложението на компютъра. Информацията излиза на телефона и екрана точно когато влиза Джей.
— Това? Не разбирам, няма логика — прошепвам. Познавам мястото, понеже ходя там два пъти годишно.
Не, трябва да е някаква грешка.
— V намери ли я, шефе?
— Не, аз я намерих, току-що. И искам да ми кажеш какво става, мамка му!
Поглеждам Джей. Кичури руса коса се спускат по раменете й от стегнатото кокче, което обикновено носи, и никой не би разбрал, че е жена.
— Успокой се, Майки. Всичко ще е наред.
— Мамицата ти, не ме наричай така. Много добре знаеш правилата, Джей.
Преди седемнадесет години.
Пейджърът ми вибрира. Познавах този телефон твърде добре. След номера следваха цифрите 911.
Мамка му, в какво се е забъркала Хоуп сега?
Знаех, че й е трудно. Всички минахме през ада заради лайната, в които бяхме нагазили. В деня, в който Хоуп Джоунс се качи по стълбите на онзи приемен дом — къща в ада, знаех, че нищо няма да е същото. И сега имах това предчувствие, сигурен бях.
Първият човек, когото убих, бе онова лайно Джери, защото извади оная си работа, готов да изнасили четиринадесетгодишно момиче. Надявах се, че като я махна оттам, преди оня изрод да я докосне, ще поеме по друг път. Така и стана. За известно време.