— Което не означава, че не трябва да отговаря за действията си. — Звучи дрезгаво, като гласа на V.
— Отговорна е, колкото всеки психично болен. Тя е болна. Не можеш да отречеш, Лаклан.
Той поглежда встрани, стиснал челюсти.
— Тя е зъл гений, Кийра. Завърши университета с най-високите оценки във випуска. Не искам да я оправдавам…
Хващам брадичката му и обръщам главата му към себе си.
— След като ти не можеш, ще го направя аз. Защото тя може да е зъл гений, но има сериозни психични отклонения, които майсторски е прикривала. Така че се нуждае от помощ.
Той преглъща и адамовата му ябълка подскача.
— Как, по дяволите, да й осигуря такава помощ? Знае прекалено много за мен, за да я дам в психиатрична клиника.
— Ти си по-богат и от Бог, Лаклан. Не ми казвай че няма как да й помогнеш и в същото време да запазиш тайните си.
Той свежда глава и опира чело в моето.
— Това ме разбива от мига, в който разбрах какво е направила.
— Тогава да те направим отново цял. Ние сме екип. Няма нещо, с което да не можем да се справим.
Той вдига глава, почти обожание и преклонение смекчават чертите му.
— Не те заслужавам.
— Добре че поне аз знам колко много грешиш. А сега се залавяй за работа. Трябва да правиш планове, да свършиш разни неща, а аз трябва да се върна на работа, преди баща ми да е извикал шибаното ФБР.
Лаклан заравя пръсти в косата ми и прошепва две думи:
— Благодаря ти.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Кийра
Три месеца по-късно.
— КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ОТИВАМЕ? — реве в ухото ми Лаклан, докато се качваме по стълбата към самолета му.
Зареден е и готов да ни понесе към медения месец, който организирах. Обръщам се и му мятам нагла усмивка.
— Помниш ли, когато не ми каза къде отиваме, докато излитахме за Дъблин? Приеми го като справедлива разплата. Можеш да ръмжиш, колкото си щеш, защото го намирам за много секси.
— Кийра…
— Търпение, съпруже. Търпение.
Той ме пронизва с поглед, но не казва нищо повече. Убедена съм, че е впрегнал цялата си воля да не отиде в кабината на пилота, за да изтръгне името на дестинацията. Аз пък заплаших пилота, че ще загуби работата си, ако му каже. Оказва се, че когато издам заповед, хората са склонни да я изпълнят и да ме приемат сериозно.
Нищо че последните два месеца бяха изпълнени с предизвикателства.
Дестини е затворена в частна психиатрична клиника, където я тъпчат с тонове лекарства. Диагнозата е дисоциативно разстройство на личността. Наистина е страшно умна и няколко пъти се опита да избяга. За щастие, охраната успя да го предотврати. Освен това е и доста приказлива. Разказа, че от години знае къде е погребана Хоуп, защото е следила Маунт как оставя цветя пред вратите на гробницата в годишнините от смъртта й.
Магнолия, слава на Бога, излезе от кома, но нищо не помни за случилото се. Мисля, че така е по-добре. Сега е в болнични, защото провежда дълго лечение. Определено се ползва с привилегиите на сестра на кралицата.
Дестилерията работи с пълна пара и произвежда най-доброто уиски в страната. Но знам ли, може би не съм безпристрастна с тази оценка.
Макар че складът горя, не всичко бе загубено. Няколко варела бяха повредени от пламъците и дима, но баща ми, с натрупания през годините опит, заяви, че това е гениално, защото димът е придал невероятен аромат на уискито по възможно най-добрия начин.
Когато бутилирахме вече узрялото уиски от няколко варела, вкусът бе наистина уникален. Едва ли някога щяхме да го постигнем. И тъкмо заради уникалността на уискито, цените скочиха до небесата. „Севън Синърс Етикет Феникс“ сега е най-скъпото на пазара. Правим експерименти с опушване и овъгляване на варелите, но вече без да се налага да викаме пожарната.
Пуснахме „Духа на Ню Орлийнс“. Най-напред в ограничени количества. Резултатът бе изумителен. Проектът за уедряване на предприятието е начело в списъка с приоритетите ни, защото ни е нужен по-голям капацитет за… ами… за… вчера! След два месеца, когато приключим проекта, ще започнем туристическите обиколки и Ню Орлийнс ще се сдобие с нова туристическа атракция.
Месец след събитията мама и татко се върнаха във Флорида. Но преди това татко ми каза нещо, което от години копнеех да чуя.
— Не бих могъл да оставя компанията в други ръце. Гордея се с теб, Кийра. Ти постигна много. Не съм и предполагал, че това ще бъде по силите на „Севън Синърс“. Дядо ти и прадядо ти също биха се гордели с теб. Допринесе много за името на семейството, момичето ми.