Ти гледаше надолу в топлата дълбина и съвсем спокойно мислеше как ще се гмурнеш и на пределна дълбочина ще вдъхнеш вода. Обръщаше се по гръб и съзерцаваше ярките тропически звезди, които бавно въртяха своя кръговрат в небето. Нещо беше умряло в теб. Навярно животът.
За кой ли път ти се опитваше да мислиш какво би се случило, ако на теб ти беше провървяло по-малко и отделната заповед беше получил не нещастният Санка, а ти самият.
Дали би могъл да я изпълниш?
А ако беше могъл, дали после би ти стигнало мъжество да живееш?
Може и да ти беше стигнало. Може би също би прибрал жена с две чужди деца.
Макар че кому ли е интересно сега, какво би било, ако…
Акулата така и не се появи. Акулите усещат страха и плуват към него, а ти не се страхуваше. Небето бе тържествено и чудно. Земята спеше в синьо сияние. А на теб така ти бе опротивяло всичко, че постепенно ти се отщя дори да се давиш.
После изсветля и по бисерния сутрешен океан при теб доплуваха делфините. Те бяха много по-добри от хората. И много по-разумни. Две гладки еластични тела мощно се съединиха под теб, избутвайки те от водата. И те повлякоха към далечния бряг. До който ти беше напълно в състояние да доплуваш и сам. Но ако не бяха те, тогава ти едва ли би обърнал назад.
Глава първа
„В нашето пристанище доплаваха кораби“
Когато Турецки се събуди в неделя сутринта, дъщеря му още сладко похъркваше в креватчето си. Ирина също спеше. Предната вечер, след като сложиха детето да спи, те дълго седяха в кухнята, разговаряха, смееха се. Турецки разиграваше сценки за персонала в болницата, където лежа, после описа схватката, смалявайки броя на противниците до един. Той се опитваше да придаде шеговит характер на разказа, но Ирина така пребледняваше и се вълнуваше, че Саша реши да не я травматизира повече и в края на краищата сведе работата до просто сблъскване.
Рамото, което слава богу, не подведе Турецки по време на битката, сега съвсем взе да капризничи. Ирина прегледа раната, превърза я и взе дума от мъжа си, че утре целия ден ще прекара вкъщи.
— Внимавай, накрая ще вземат да ти ампутират ръката, какво ще правиш тогава? — опитваше се тя да го сплаши, макар да разбираше, че е почти безполезно.
Те решиха, че ще прекарат спокойно неделята вкъщи, Саша ще прочете нещо на дъщеря си, ще поиграе с нея, после ще обядват заедно. Такива тихи почивни дни отдавна не бяха им се случвали.
Заседяха се до среднощ. Момиченцето въобще не искаше да си ляга и в края на краищата заспа на креслото.
Сутринта първа се събуди дъщеричката, прехвърли се на родителското легло и разбута баща си. Саша я помоли да полежи тихо и да не буди мама.
— А аз ще ида да приготвя закуската.
Той влезе в кухнята. Утрото, за разлика от вчерашното, беше слънчево и ясно. В унисон с времето беше и настроението му. В кухнята бе светло и уютно, светло и радостно беше в душата на Турецки. Тягостните проблеми останаха някъде там, във външния свят. Дори раната почти не го болеше, макар че се налагаше да работи главно със здравата дясна ръка. Докато „неговите жени“ станат, Турецки сложи на печката чайника и като си подсвиркваше нещо весело, измъкна от хладилника кашкавал за печени филийки.
По стар ергенски навик, докато шеташе из кухнята, той обичаше да слуша радиото, затова и сега почти машинално врътна копчето на античната радиоточка, висяща на стената още от времето, когато получи тази квартирка на „Фрунзенска набережна“.
— В нашето „Пристанище“ днес постоянни участници са Юрий Чернов и Григорий Гладков, техния грубоват мъжки хумор облагородява обаятелната и симпатична Ирина Муравьова — разнесе се от радиото познатият глас на Едуард Успенски.
Турецки се усмихна — хвана го точно навреме. Започваше любимото му предаване „В нашето пристанище доплаваха кораби“. Той влезе в стаята, за да повика Ирка, но видя, че тя още спи, задрямала беше и дъщеричката, навряла личице в маминото рамо. Саша внимателно притвори вратата и на пръсти се върна в кухнята.
— А ето и едно писмо от Калужка област, от град Сухиничи — говореше в това време Едуард Успенски. — Иван Петрович Бакланов, който живее там, ни праща много интересен вариант на песента „Момичето от Нагасаки“. Ние вече неведнъж сме я изпълнявали, но тук има още един цял куплет.