Малко хора обичаха Микешко, а самият той, както твърдяха някои, които го познаваха отпреди, беше истински привързан само към своите жаби.
У всеки може да се открие нещо човешко. Ако се поровиш, ще откриеш, че всеки си има някоя слабост. Ахилесовата пета на Михаил Микешко беше любовта към терариума и неговите обитатели: жаби, тритони, гущери, костенурки. Разправяха, че в новата триетажна къща, която Михаил си построи в Озерки, две големи зали са предназначени само за терариумите. Тук през цялата година се поддържаше определена температура, влажност и режим на осветлението, растяха вечнозелени тропически растения, а зад стъклата на просторните терариуми пълзяха най-фантастичните влечуги и земноводни на планетата.
Само тук Микешко се чувстваше наистина щастлив.
Да научиш такова нещо за врага е все едно да спечелиш на лотария.
При това Михаил Микешко беше рационален човек и обичаше точността във всичко. Ако вземаше някакво решение, то обикновено самият той го изпълняваше безусловно. Така той постанови, че непременно трябва да прекарва почивните дни в извънградския си дом. (Той купи на брега на Вуокса парцел от карелската гора, голям няколко хектара, който огради с висока ограда с бодлива тел. Когато стопанинът си беше вкъщи, по оградата пускаха ток с високо напрежение.)
В петък следобед по улиците на Питер често стават задръствания, колите ръмжат нервно, докато чакат нетърпеливо зелен светофар. Уви, на червен не може да мине никой, дори тъмносивият с издължени фарове форд „Скорпио“ на Михаил Микешко.
Нищо не можеше да се направи. Известният финансист, скрит от света зад бронираните стъкла на колата, мрачно разглеждаше минувачите по Литейния проспект. Всички му се струваха безполезни и жалки (мисълта за това, че някои бяха станали такива благодарение лично на него, никак не го смущаваше).
Между редиците спрели пред светофара коли се промъкваха всевъзможни търговци. Внезапно вниманието на Микешко беше привлечено от ярка зелена картинка. Той се вгледа по-внимателно — точно така, жаба. Пред него стоеше някакъв невзрачен мъж с късо подстригана на таралеж безцветна коса, който предлагаше книгата „Bambina bambina“. Едва ли някой от седящите в колите знаеше, че това е латинското наименование на гигантска тропическа жаба.
Удивително, но в обширната библиотека на Микешко нямаше такава книга!
— Ама че идиот! — промърмори Микешко. — Намерил какво да предлага. Да търгуваше с „Пентхаус“, по щеше да е на сметка. Или съвсем се е пропил.
— Сигурно я е откраднал — обади се шофьорът.
— Майната му — каза Михаил и свали стъклото. — Ей, приятел — повика той нещастния търговец на невървящата стока.
Веднага към скорпиото подскочи пъргав хлапак с цяла купчина различни вестници и списания, започвайки от „Духовен вестник“ и свършвайки със „СПИН-инфо“.
— Не ти — с ленив жест го отстрани Микешко. — Ето ти — той помами с пръст мъжа, който се опитваше да продаде книгата за рядката тропическа жаба. — Колко?
— Пет — отвърна мъжът.
— Пет какво? — презрително попита пак Микешко и като забеляза, че светофарът мигна в жълто, каза: — Давай по-бързо, стига гада!
С тези думи той извади от джоба си десетдоларова банкнота. В действителност Микешко изобщо не беше от обичащите да се перчат „нови руснаци“, които за фукня хвърлят „гущерите“ наляво и надясно. Просто на светофара вече пламтеше зеленият цвят и нямаше време да търси по-дребна банкнота.
Мъжът обаче не бързаше. Той взе банкнотата и замря, докато я разглеждаше.
— Ти какво, за пръв път ли виждаш зелените? — разсмя се Микешко. — После ще я разглеждаш, не се бой, не е фалшива!
Мъжът скри банкнотата в джоба на изтърканите си джинси.
— Давай книгата! — започна да губи търпение Микешко и протегна ръка.
Мъжът, без да продума, му пъхна книгата и финансистът внезапно усети, сякаш нещо го убоде в дланта.
— Ти какво? — попита той, но мъжът изчезна и сякаш се изпари.
В този момент шофьорът на скорпиото натисна газта и колата се устреми напред. Михаил веднага забрави и за мъжа, и за убождането. „Сигурно ми се е сторило“ — помисли той. После съсредоточи цялото си внимание върху книгата. В бамбина бамбина той се влюби от пръв поглед и реши, че при пръв удобен случай ще помоли търговците, които пренасяха нелегално животни през границата, да му доставят такава. Колкото и да струва! Той вече започна да обмисля къде ще е най-добре да постави нейния терариум.