— Направо така, без багаж, в този костюм? Аз и пари нямам, само седем хиляди са ми останали до заплатата.
— Мога да ви дам малко. — Турецки потършува в джобовете си и извади банкнота от петдесет хиляди. — Това ще ви стигне за билет и на първо време. Налага се да пътувате без багаж и в този костюм. Разбирам, че ви е жал за него, но животът все пак е по-скъп. Не можете да отречете това. Струва ми се неразумно да се приближавате сега към къщата си.
— Може и да сте прав — отговори Валентина Андреевна. Тя погледна часовника си: — Преди имаше автобус в дванадесет, а сега не знам върви ли още.
— До спирката ще идем с такси, а там ще видим — каза Турецки. — Няма защо да се показвате излишно на улицата.
— С такси?! — засмя се Валентина Андреевна и каза съвсем по селски: — У нас, тук да не е Москва! У нас нивга не е имало: кого да возят? А и автобусът спира пред райсъвета — на една ръка оттук.
Глава шеста
Нови Васюки
Сега в нашето отечество всички живеят трудно. Отдавна мина времето, когато можеше спокойно да си пиеш кафето на работа, знаейки, че законните аванс и заплата са ти осигурени във всички случаи. Макар и неголеми, но достатъчни, за да живееш и дори да си позволиш някои дребни радости.
Вече всичко се промени. На всички им стана по-трудно. В столицата хората получават повече, но и цените на основните хранителни продукти тук са направо умопомрачително високи. В провинцията спасяват личните градини, но затова пък заплатите са такива, че с тях и един човек не може да преживее половин месец, камо ли цяло семейство.
Не беше изключение и неголемият районен център Олга.
Макар че тук и досега действаха повишените далекоизточни коефициенти, умножената с тях заплата на бюджетните служители все пак си оставаше мизерна. А и нали цените в Приморието сега бяха едва ли не най-високите в цялата Руска федерация, така че в това отношение Владивосток би могъл да съперничи на Москва, а и по много показатели (например цената на хляба) значително я изпреварваше.
Впрочем Владивосток не отстъпваше на Москва и по броя на „новите руснаци“. Тук наистина те търгуваха не с Полша, а с Китай, Корея и Япония, а японската йена се приемаше във всяко от многобройните обменни бюра наравно с долара.
Що се отнася до вносните коли, в дадения случай, разбира се, японски марки, в Приморието те бяха значително повече, отколкото родните. При това бяха толкова евтини, че всяко средно семейство можеше да си купи кола (обаче невинаги можеха да я карат заради скъпия бензин).
Улиците на Владивосток, Находка и другите големи градове, неприспособени към такъв ужасяващ транспортен поток, денем буквално се оказваха блокирани. Така че на този, който бързаше за някъде, не му оставаше нищо друго, освен както едно време да си върви пеша.
В Приморието населението бързо се беше разслоило на много богати и много бедни и тук това ставаше значително по-бързо, отколкото в много други райони на страната.
А колкото до Олга, тя се бе превърнала в съвсем истинска провинция.
Обаче от известно време тук започнаха да се случват неочаквани и може да се каже, учудващи всички събития.
Всичко започна с това, че един прекрасен ден в администрацията на Олгински район се появи брадат млад човек в джинсов костюм с фотоапарат, касетофон, бележници и цял куп красиви вносни писалки. Той обяви още от прага, че е дошъл в командировка, за да напише книга.
— Предварителното заглавие е „Олга — първото руско пристанище на Японско море“ — делово обясни той. — Дългичко е, разбира се, но има време да помислим за него. — И младежът показа карта от Съюза на журналистите.
— От Владивосток ли сте? — попита Ванда Михайловна Фоменко, секретар на администрацията, която цял живот беше работила като секретар на районен съвет, с други думи, вторият човек в градчето и в района.
— Не, аз съм от Москва — небрежно отговори младежът.
Ванда Михайловна разбиращо кимна, макар че това беше нещо необичайно — в Олга рядко идваха кореспонденти, освен тия от съседния Кавалеровски район. А пък направо от Москва съвсем…
— Значи ви интересува историята — каза тя.
— Не само историята — възрази брадатият журналист. — Интересува ме абсолютно всичко в Олга: и историята, и днешният ден, трудовите, така да се каже, делници. — И разбирате ли, книгата трябва да се напише много бързо. — Той се наклони към Ванда Михайловна. — Правителствена задача.