Загрелият се и отпуснат чичо Федя изпъна крака, запуши, притвори очи и се замечта. После се обърна към Сергей и доверително му каза:
— Не, Серьога, каквото и да викат женорята, а казиното си е хубава работа. Само че нашите, олгинци, не могат да го развъртят. На япончетата също не бива да го даваме. Ще се наложи пак ти да го направиш — няма кой друг. Само че знаеш ли, при нас с един пилаф няма да стане казиното — тайга е все пак. Непременно трябва да има и пелмени.
Активността на женското движение значително изпреварваше събитията. До появата на чужди туристи и проститутки имаше достатъчно време, а да правят жива верига срещу асфалтаджиите беше някак глупаво. Впрочем пътните подобрения малко засягаха живота на обикновените жители: въпреки всичко есен не можеше да минеш без ботуши. Но затова пък от краевата администрация долетя съобщение — Олгински район е приравнен към районите на Крайния север. Следователно към обичайния далекоизточен коефициент се прибавя още един — северен, а значи и заплатите на работниците и служителите автоматично се повишават с петдесет процента, че и повече.
Тук вече всички олгинци бяха единодушни.
— Отдавна беше време — говореха те и ни най-малко не ги смущаваше фактът, че след като приравняват към Крайния север Олгински район, където през лятото три месеца има едва ли не четиридесетградусови жеги, а и зимите не са толкова сурови, а просто ветровити, то следващият поред северен град ще се окаже примерно на Черно море.
Всички останаха доволни и все пак тези промени бяха толкова неочаквани, че жителите на района недоумяващо се почесваха по вратовете.
И само най-големите фантазьори твърдяха, че всички тези благодеяния са дело на техния земляк Григорий Иванович Грязнов, който точно по това време бе в Москва. По-трезвомислещите им възразяваха, че не може един майор от запаса да издейства такива неща, особено бюджетното финансиране, но фантазьорите им напомняха за едно много съществено обстоятелство, което според тях би могло да отвори много врати пред Григорий Иванович.
— Не помните ли на кого прилича той? Не на нас и вас!
Според тяхната версия излизаше, че като отишъл в Москва и се разхождал по Арбат или някъде другаде, Григорий Иванович привлякъл вниманието. Веднага докладвали на Най-главния. И той веднага заповядал да доведат при него двойника му. Всеки на негово място би се заинтересувал — най-естествено желание.
— А по-нататък навярно са се разговорили — продължаваха да фантазират фантазьорите. — Самият той разпитал нашия как я кара, откъде е значи, как живее, каква му е заплатата, стига ли. С какво се занимава? А нашият му е разказал — и за клуба, и за театъра и че калта не можеш я изгази, и че вестник си нямаме. А той се разпоредил.
— Аха — не се отказваше някой неверник. — „Утеши ме ти, приятелю сърдечен Гришка, а сега искай каквото ти се ще: ако щеш царкинята, ако щеш половината царство.“ Така ли? А това товарно пристанище? Ами всеруската здравница?
— Е, това трябва Самият Той да е измислил — клатеха глави фантазьорите. — Нашият Иванич едва ли ще измъдри такова нещо, чак пристанище значи.
Но дори буйната им фантазия не стигаше, за да предположат, че техният земляк, познатият на всички запасен майор, който обичаше да чопли градината си, макар и да бе ръководител на самодеен състав, може да решава важни държавни дела.
Глава седма
„Хемингуей“ започва да действа
До автобусната спирка наистина имаше само двеста метра, но още на половината път Турецки се убеди, че плановете му са добри за Москва, но не и за Князев. С Валентина Андреевна се поздравиха трима души, а една жена успя да й съобщи, че Наденка се омъжва, и я покани на сватба. Стана очевидно, че ако тя стърчи тук половин час, докато си чака автобуса, за това ще научи целият град.
— Валентина Андреевна, здравейте — подхвърли поредният познат, който товареше кашони в багажника на очукано жигули.
— Здравей, Петенка!
— Дали не можем да се доберем по-бързо с прекачване? — започна да се вълнува Турецки.
— Разбира се, че можем. Автобусът въобще може и да не дойде. — Тя помисли малко, обърна се назад и попита: — Петенка, ти случайно да не си отиваш към къщи?
— Вкъщи, вкъщи. Само да натоваря още нещо.
— Ще ни закараш ли до водната кула?
— Иска ли питане! Сядайте. А вие какво сте намислили да правите в нашия квартал?