На площада пред гарата беше паркирано БМВ в онзи светлосив цвят, който обикновено се отбелязва в паспорта на колата като „сафари“. Такива коли в Князев виждаха рядко. БМВ-то се появи там късно вечерта в понеделник и поне цяло денонощие до него не се приближи никой. Малко хора забелязаха това, нали на гаровия площад минават все различни люде, но има и някои, които постоянно се мотаят там. Първи обърнаха внимание на безстопанствената луксозна кола продавачките на семки. „Ще му задигнат колата на тоя“ — говореха си те, представяйки си собственика като висок красавец в широко вълнено палто с бял шал, като героите на известната реклама, които внасят парите си в престижна банка.
Но мина и вторникът, а към БМВ-то не се приближаваше никой, след което нервите на един от вечно мотаещите се на площада чичовци не издържаха и той съобщи в милицията за безстопанствената кола.
При проверката се оказа, че БМВ-то е регистрирано в Москва, но под този номер се води още една кола — „Ока“, принадлежаща на инвалид втора група. Закараха лимузината с фалшивия номер в двора на князевското управление на КАТ, където и остана. Възникна подозрение, че убийството на Афонин и появата на безстопанствената скъпа кола са свързани, обаче беше съвсем непонятно защо му е на някого да задига нещастния Москвич и да захвърля собственото си БМВ.
По цялата Владимирска и съседните Горковска и Ивановска области започна издирване на москвича, принадлежащ на Афонин.
Едва след това Турецки се върна в Москва.
Най-старият криминален експерт на Москва Семьон Семьонович Мойсеев дълго и внимателно разглежда снимката, отначало през очилата, после под лупа.
— Семьон Семьонович, издирваме тези хора, а снимката е направена преди четиридесет години. Нали има начини, позволяващи да се определи как ще изглежда лицето на човека след тридесет-четиридесет години?
— Разбира се, вие сте прав, Саша, има такива неща. — Мойсеев поклати глава. — Базират се на общата теория за стареенето на тъканите на лицето. Но — той свали очилата си — те могат да дадат твърде приблизителна картина. Вземете само мастните натрупвания. Те могат да изменят лицето почти до неузнаваемост. Ако вие напълнеете с четиридесет килограма, на улицата няма да ви поздравят дори близките ви приятели. Престъпниците наистина рядко използват този метод, защото да надебелееш нарочно е много трудно.
Той пак погледна снимката.
— Разбира се, напълняването може да се прогнозира в много случаи, но не във всички, повярвайте ми. Колко слабовати лица за четиридесет години се превръщат във физиономии с двойна брадичка, питам ви? Множеството! Значи по-малко пълни отслабват, основно това става заради болести на стомаха.
— Значи смятате, че нищо няма да излезе?
— Е, не съм казал такова нещо, Саша, какво говорите — усмихна се Мойсеев. — Ще опитаме, ще видим. Доколкото разбирам, трябва ви спешно?
— Добре би било да я имам вчера, само че…
— Щом ви трябва за вчера, ще я получите утре — отвърна Мойсеев. — А днес ще направим няколко копия от вашата снимка, да не й се случи нещо. Както разбирам, негативът е загубен.
— Уви — разпери ръце Турецки.
— Елате след два часа, ще бъде готово.
Двата часа, които му отпусна Мойсеев, стигнаха на Турецки да намине вкъщи и да се види с Ирина. Той й звъня няколко пъти от Князев, но както винаги се ограничаваше само с общи фрази.
— Господи, Сашка, как се радвам, че си жив — заплака Ирина.
— Откъде ти хрумна пък това, глупавичката ми?
— Знаеш ли, вече разбрах, че колкото по-малко разказваш, толкова по-опасна е работата — отвърна Ирина. — А в последно време ти само мълчиш. Затова и се боя.
— Непременно ще ти разкажа, само че не сега — обеща Турецки. — Става ли?
— Ето ги вашите картички, познахте ли ги? — Мойсеев подаде с усмивка на Турецки три еднакви снимки. — Според мен стана по-добре. Съвременна техника, Саша.
Турецки погледна новите снимки. По-точно това не бяха вече снимки, а лазерни разпечатки. Бяха станали първо няколко пъти по-големи от оригинала, копиран преди четиридесет години в Князев, освен това бяха махнати драскотините, петната и другите дефекти, увеличена резкостта, така че предметите и лицата изглеждаха значително по-отчетливи. И ако не бяха роклите и прическите от петдесетте години, по качество тези изображения лесно можеха да минат за снимки от съвременно списание.