Обаче още по тъмно, преди съпрузите Тихомирови да открият трупа на Афонин, и много преди всички постове на милицията и искат да получат данните за тъмносиния москвич, той влетя с максимална скорост в още спящото село Мстера.
По-голямата сестра на Валентина Андреевна, Наталия Андреевна, както и много жители на селото, работеше като майстор в местния художествен комбинат. Тя още спеше, когато на вратата настойчиво почукаха.
Сънената Наталия Андреевна не разбра веднага какво става и сръга мъжа си, който спеше доста по-непробудно и нищо не чуваше.
— Толя — тревожно прошепна тя, — събуди се. Чуваш ли — чукат.
— Какво има… — измърмори мъжът й, като отвори очи.
— Чуй, чука се. Иди да видиш какво искат…
Анатолий Иванович неохотно се надигна от кревата и като прекоси студения коридор, се приближи до външната врата, залостена с резе.
— Идвам, идвам! Кой е пък сега? — сърдито мърмореше той и когато се приближи към вратата пак попита: — Кой е?
— Идваме при Наталия Андреевна — отвърна непознат мъжки глас. — Трябва ни Валентина.
— Че за какво? — недоволно попита Анатолий Иванович.
— Отваряй, отваряй — отговориха отвън.
Този тон така не се хареса на Анатолий Иванович, че той с две думи каза на неканените гости какво си мисли за тях и се обърна, за да си легне пак. Но не беше направил и две крачки, когато вратата отзад изтрещя — резето изхвърча с треските. В коридора с грохот изпопадаха кофите и старецът изведнъж усети, че отзад го стиснаха нечии силни ръце.
Той захриптя, опитвайки се да се измъкне, но хватката беше желязна.
Двама други го заобиколиха и влязоха в къщата, като тропаха безцеремонно с тежките си обувки.
— Какво е това? — строго каза Наталия Андреевна, докато навличаше бързо халата си. — Хулигани!
— Трябва ни сестра ви — без да обръща внимание на думите й, процеди един от нахълталите.
— Валентина? — шепнешком повтори жената, едновременно учудено и изплашено.
Младежът кимна.
— Ами че тя навярно си е вкъщи. Тук я няма и отдавна не ни е навестя…
Наталия Андреевна не довърши, защото единият от биячите грубо я хвана за ръката и я изви зад гърба й. Жената застена от болка.
— Бързо казвай къде е сестра ти, че ще стане по-лошо — спокойно каза този, който видимо беше шефът.
— Не знам — едва не плачеше жената.
Другият изви още по-нагоре ръката й — болката стана нетърпима.
— Да започнем със стопанина, давай го!
Вкараха вътре стареца. Зрелището беше доста жалко. Дебеловрат, здрав катил го държеше за врата. Изплашеният старец беше само по долно бельо и пристъпваше с боси крака в мръсната локва, която постепенно се топеше от обувките на неговия „опекун“.
— Е, старче, и ти ли нищо не знаеш? — попита главният. Онзи, който държеше стареца, неочаквано го удари със свободната си ръка под ребрата отдясно, като продължаваше да се хили простовато и глупаво.
Старецът само охна, а жена му зави:
— Майчице мила! Какво правите, изверги такива! Не знаем нищо! Няма я тук Валентина, от лятото не е идвала!
Главният, на когото видимо му омръзнаха нейните вайкания, блъсна възрастната жена в гърдите и тя падна, като събори етажерката. Мъжът й се дръпна, за да й помогне — горилата го пусна и той бързо се наведе над жена си, но в този миг получи отзад такъв удар по ребрата, че сам се просна до съпругата си.
— Кеша, наглеждай дъртаците — заповяда главният на „добродушния“, — а ние ще се огледаме.
Двамата излязоха, подрънчаха в коридора с кофите, после гласовете им се чуха от улицата, а в стъклото на прозореца се отразиха отблясъци от джобно фенерче.
Заръмжа Полкан, голямото сиво дворно куче, което нощем пускаха от веригата. Някой от бандитите мръсно изпсува, чу се удар, после кучето жално заскимтя и замлъкна.
След като не намериха нищо нито в банята, нито в хамбара, бандитите се върнаха със злобни псувни и поискаха от Анатолий Иванович да им обясни как най-пряко да отидат до Удоли. Това село беше номер две в списъка им. Старецът, охкайки и без да се надига на крака, обясни:
— Е, за да ви е по-напряко, не трябва да излизате на шосето. Щом стигнете до камбанарията — надясно. Като излезете от Мстера, ще видите кръстопът, вземете пак надясно и все надясно. Ще минете Чулково, после веднага Глинишчи, а като излезете от него, завийте наляво и там вече е Удоли. Пътят, разбира се, не го бива, но е поне с десет километра по-кратък, отколкото по шосето.