Той се надигна:
— Е, Вячеслав Михайлович, благодаря ви много. Съобщихте ми много ценна информация.
Той се измъкна иззад масата, прекрачи през разхвърляните по пода мръсни предмети, предназначението на които не знаеше и не искаше да знае, и се отправи към вратата. Той би побягнал, така му се искаше да се измъкне по-скоро от тази воняща бърлога, но сдържаше крачка, стараейки се да не издава отвращението, което предизвикваха у него и самият стопанин, и жилището му.
Като видя, че гостът си отива, а при Пръдлето не идваха често хора, той забърза след Турецки. При това Саша не беше просто гост, а всъщност първият човек, с когото Тимофеев можеше да обсъди главната мъка и главната страст на своя живот — жаждата да отмъсти на враговете си, от който Скронц и Пъпа заемаха едва второ място, първото държеше той — Льоха, Алексей Шилов.
И сега в лицето на този следовател в неговия дом изведнъж почука съдбата. Той разбра, че ще може най-после да си отмъсти, макар и не така, както бе мечтал с години, търкайки наровете, изпохапан от дървеници, както си го представяше, докато режеше дървета с триона, когато хранеше комарите в Заполярието. Нека да не се сбъдне това, което искаше, и все пак много му се щеше самият Льоха да изгърми. Макар да е „културничко“ в затвора, но да му лепнат най-тежката присъда или поне до живот.
— Александър, как ви викаха — задъхвайки се, подхвърли той след отиващия си Турецки.
— Борисович — отговори той.
— Александър Борисич! Къде се разбързахте, нека да поседим, да поговорим. Разбъркахте ми душата… Ей сега ще ви сипя млечице, можайско — сети се стопанинът. Отнякъде — на Турецки му се стори, че едва ли не от пазвата си, той извади очукана омазнена чаша.
— Не, не! Не обичам мляко — припряно реагира Турецки и си помисли: „Интересно, ако много се налагаше, щях ли да се насиля да изпия тези 200 грама млечице, или все пак щеше да ми се повдигне?“
— Александър Борисич, я ми кажи, как да те намеря в Москва? Че, току-виж, науча по моите си канали нещо. На мен все пак са ми останали някои връзчици.
— Сега ще ви запиша телефона си в Московската прокуратура, а ако ме няма там, можете да се обадите на началника на МУР Романова.
— Жена? — недоверчиво поклати глава Тимофеев. — Макар че съм чувал за нея, май си я бива. Добре, разбрах.
— Така че, ако научите още нещо, ще бъде от голяма помощ.
— Тогава имам една молбица. — Тимофеев гледаше Турецки странно, някак хитро и умолително едновременно й това кой знае защо изглеждаше ужасно противно.
— Преглед на делото? — попита Турецки.
— Какъв преглед — махна с ръка Тимофеев. — Дори не се опитвайте, няма да стане. Да не би да не разбирам в каква страна живеем. Не, когато го залавяте, Льоха, тоест, вие само му кажете една дума: „Помниш ли Пръдлето, гад?“ Дори и без „гад“, ако не ви позволява длъжността. Погледнете го в очите и попитайте: „Помниш ли Пръдлето, куче?“ Обещавате ли?
Турецки се заколеба.
— Гражданино следовател, аз само за това се старая.
— Добре, но без „куче“.
— Нека да е без — махна с ръка Тимофеев. — Само да разбере, че аз съм го предал.
2.
— Александра Ивановна, пак се обаждат от Князев — влезе и кабинета секретарката на Романова Любочка и изведнъж, без да може да се сдържи, се разсмя.
— Какво, да не са ти разказали виц? — поинтересува се Романова.
— Не, просто там има един такъв смешен, каквото и да каже — направо си падаш от смях.
— Да бе, да си паднеш — измърмори Романова, на която съвсем не й беше до смях. — Добре, какво става при тях?
— С две думи — задържали са всички. Засега са в изолатора в Князев, интересуват се какво да ги правят.
Всъщност новините би трябвало по-скоро да зарадват Романова. Тя научи от князевските колеги, че откраднатият Москвич с тримата биячи е бил спрян около село Удоли. Единият е бил убит на място, двамата други (единият леко ранен) са задържани. Малко по-късно в самия Князев е арестуван и „Хемингуей“ — това се оказа съвсем просто, защото знаеха, че той живее в хотела.
— Намерихме и крадено БМВ, цвят „сафари“, номер на двигателя 20937508 — завърши разказа си князевецът.
— Виж, за това много благодаря, момчета. — Едва сега по лицето на Романова пробяга подобие на усмивка. — Нали мина без загуби?