— Почти без. На единствения пострадал от наша страна е оказана ветеринарна помощ. Ще живее.
— Как така? — шашна се Шура.
— В престрелката удолският разплоден бик Генерал загуби левия си рог и получи малка драскотина.
— Наистина смешници — каза Романова на Любочка, след като затвори слушалката.
Люба, като по-неофициално лице, получи детайлно изложение за „пленяването“ на московските биячи в просторите на Нечерноземието. Историята излезе наистина доста комична. Като сдържаше смеха си, Люба преразказа на Романова подробностите.
Откраднатият москвич бил забелязан от пост на КАТ по шосето Москва — Нижни Новгород. После той завил към село Удоли, където и го догонила оперативната група. Селото било голямо и се състояло от две части, които и досега хората наричали помежду си Удоли Господарски и Удоли Волни. Точно в долчинката, разделяща селото на две части, се разиграло сражението. Бандитите забуксували в дълбоката канавка и стражите на реда пристигнали точно в момента, когато двама от тях се опитвали с всичка сила да избутат отзад колата, а третият налягал с рамо на отворената предна врата. Трудно е да се измисли по-удобна за задържане ситуация. Милиционерите по домашному спрели близо до москвича и без да бързат, слезли от колата.
— Да ви помогнем ли, момчета? — попитал лейтенантът, изваждайки пистолета си от кобура. Шофьорът точно в този момент дал газ и неочаквано освободилото се от калния плен колело метнало половинка тухла право в стъклото на милиционерската кола. Звънът на счупено стъкло спрял операцията, инициативата се изплъзвала от ръцете на милицията. Биячите вече били наскачали в колата и започнали да се измъкват със стрелба. Но неочаквано на пътя им се изпречил разплодният бик Генерал, гордостта на Удоли. Колата се приближавала към него на първа скорост, като непрекъснато бибипкала. Звукът не се харесал на Генерала, той навел глава и тръгнал срещу врага. При това заревал така, че звукът от клаксона вече не се чувал. Опомнилите се оперативници простреляли задните гуми на опитващия да се измъкне москвич. Като разбрали, че колата повече няма да им послужи, двама бандити изскочили навън и като се прикривали зад москвича, открили огън.
Обаче в тила им се намирал Генерала, който не смятал да напуска бойното поле и само леко приглушавайки рева си от баритон на дълбок бас, без да бърза, се приближавал. Единият от биячите стрелял в главата на надигащото се срещу него чудовище. Куршумът раздробил левия му рог, това задържало за няколко секунди нападението, но съдбата на стрелеца вече била решена. Без да обръща внимание на милицията, той скочил и с вик на непресторен ужас се хвърлил да бяга където му видят очите. Бикът се спуснал след него. За щастие на бияча Генерала го надигнал със здравия си рог над ръба на някаква яма и като се откачил от рога, бандитът полетял в запълващата я воняща каша.
В това време изстрелите покрай колата спрели: единият от бандитите бил застрелян, а този, който останал в колата, се предал без бой и вече стоял с белезници.
Генерала бил доволен от първите резултати на сражението, но и не на шега сърдит. Мятащият се във фъшкиите противник вече не го интересувал, сега той тръгнал срещу останалите участници в сражението, колебаейки се от кого да почне. Оперативниците, като държавни служители, не се решили да вдигнат оръжие срещу народното имущество и се оттеглили в колата си, замъквайки там и задържания. Това напълно устройвало Генерала, за разлика от милиционерите той не разбирал ценността на държавното имущество и атакувал челно милиционерското жигули.
— Гена, Гена! — викал притичалият на бойното поле чичко с незакопчана ватенка, изпод която се виждало голо тяло. — Кротко, малкият ми, кротко, добричкият ми! Какво се занимаваш с тия, ела по-добре да ти дам комбиниран фураж.
Генерала се обърнал към гласа, нещо промучал, видимо се оплаквал от обидилите го. Селянинът се приближил плътно към своя подопечен, ласкаво го потупал по ухото, после го чукнал по носа:
— Е, глупчо, какво ще правим сега с рога ти? Хайде, да вървим.
Бикът тежко въздъхнал, засумтял и почти щял да тръгне след гледача си. Но усещал, че за пълната победа нещо не му достига. Той се обърнал към колата, пълна с тези досадни същества, закачил я под левия праг със здравия си рог и я катурнал настрани. След което, без да бърза, закрачил след селянина. Като минал двайсет метра, той се извърнал, изревал накратко какво мисли за своите презрени противници и бодро закрачил към обещания комбиниран фураж.