А ето и Вера, на която не й е било съдено да доживее до петдесет. Тя така и си останала петнадесетгодишна. От снимката срещу Турецки гледаше обикновено, съвсем средно женско лице. Вера не бе обещавала да стане красавица, но напълно е можела да бъде нормална жена и майка, щяла е да работи, да върти домакинство и би била ето такава — леличка с добродушно лице. Но не станала.
И накрая Алексей, братовчедът на Шилов, същият, когото Тимофеев нарече най-опасния и когото ненавиждаше най-много от всички.
Това беше мъж с едри черти на лицето, при това не би могло да се каже неприятни. Лицето изглеждаше волево, макар и грубовато. Устата беше плътно стисната, очите гледаха сурово. „Ами да, той току-що се е върнал от лагера — помисли Турецки. — Интересно какъв ли е станал сега?“
Саша пак подреди пред себе си всичките шестима. Той се вглеждаше в лицата, каквито можеха да имат тези хора, ако животът им се бе стекъл малко по-иначе. Тук, независимо че бяха състарени с четиридесет години, те съхраняваха младежкия оптимизъм, този израз, който никой компютър не би могъл да премахне. В живота, съдейки по лицата, които Турецки познаваше реално, те бяха съвсем други.
Всъщност сега от всичките шестима го интересуваше само едно лице — тайнствения Льоха, Алексей Шилов, братовчедът на началника на спецохраната и голям престъпен бос.
— Е, Саша, как ви се виждат резултатите? — попита Мойсеев, като се приближи до Турецки. — Впечатляват, нали?
— Да — замислено отговори Турецки. — Но да ви кажа честно, Семьон Семьонович, те не ме изненадаха.
— Значи прословутият „черен вторник“ все пак не е станал случайно — замислено каза Мойсеев. — Помните ли, като ви казвах, че курсът на долара не е толкова просто нещо. Някой доста е намазал от цялата тая работа. И ви съветвам: проверете кои банки са загубили от това и кои са спечелили. Винаги, естествено, има елемент на случайност, но тази акция е била планирана.
Турецки си спомни за „отстрела на банкери“, с който се занимаваше преди раняването си. Действително, веднага след „черния вторник“ всичко свърши — нямаше повече поръчкови убийства, нито взривове под вратата, нито избухващи коли. Значи Скронц е подготвял почвата за гигантската си финансова афера. И банките е трябвало да играят така, както му е било изгодно — да обявят такова търсене, което значително би надвишавало предлагането на валута, което по естествените икономически закони води до рязко повишаване курса на долара и другите твърди валути.
— Виждате ли, хората са се съгласили — тихо каза Мойсеев.
Животът все пак е по-скъп.
— Какви ли печалби е награбил? — промърмори Турецки.
— Големи, Саша — отвърна Мойсеев и печално поклати глава. — Аз мисля, дори по-големи, отколкото можете да си представите. Нали той, като е знаел за колебанията отрано, всичко е пресметнал. И е продал скъпо, а после пак е купил — вече евтино. Съвсем проста финансова операция.
— Съвсем проста, ама спекулация — отговори Турецки.
Последните дни Александра Ивановна не си намираше място. Нямаше и ден в МУР да не се случи извънредно произшествие, дребно или голямо. Романова даже се чудеше на самата себе си — преди, ако се случеше нещо подобно на изчезването на пейджър от следователска каса или бягството на Татяна Бурмеева, тя навярно би подала оставка, а сега нищо — работи си. Обаче едно бе ясно — в Градското управление на вътрешните работи или в Московската криминална милиция има предател, възможно е дори не един, а цяла организация. И безусловно начело е не някоя чистачка, не лостовият милиционер, я някой по-високо. Романова си припомняше всички служители и всеки път мислеше: „Не, разбира се, не може да бъде той. Били сме заедно в толкова битки.“
Та се получаваше, че не можеш да заподозреш сериозно никого, а Татяна Бурмеева избяга и не би могла да направи това без помощта на някого от Градското управление или от МУР, при това човек, облечен във власт. После направо от касата пропадна онзи пейджър, дяволите да го вземат. Кой, пита се, би могъл да извърши кражба направо от сградата на „Петровка“ 38?
И какво да прави? Да организира вътрешно следене, провокации, проверки? Романова знаеше, че така е прието навсякъде по света, включително и в държавите, които се славят с демокрацията си. И въпреки това силовите структури си остават силови. В САЩ например не са редки случаите, когато уволняват полицаи за длъжностни престъпления.
Романова седна зад бюрото и запуши. Тя мислеше все за същото — какво става в подчинената й служба. „Аз губя повече време за разкриване на нечестни милиционери, отколкото за разкриването на престъпници — раздразнено помисли Шура. — И ето докъде я докарахме — президентът на страната е в неизвестност, най-вероятно са го отвлекли престъпници, милицията нищо не може да направи, а страната си живее, сякаш нищо не се е случило. Това е немислимо! Такова нещо не се е случвало в историята!“