— Обличай я.
На лицето му, почернено със специална боя, се открояваха само очите — безстрастните, ужасяващи очи на човек, несвикнал с парламентарните аргументи. Пришълецът говореше тихо, за да не го чуе дежурещата зад вратата охрана, и това навеждаше на определени догадки. Президентът все пак го попита:
— Кой сте вие?
— Дроздов ме прати — каза човекът. — Мърдай!
Той издърпа дивана от стената и заповяда на подопечния си да легне на пода. Закопча му бронирания шлем и заповяда:
— Като ти кимна, викай охраната.
Той притича през стаята, като загаси пътем телевизора и се разпласти до стената при вратата. Пазачите лениво разговаряха отвън. Двама. Ако в „стаята за релаксация“ работеха скрити камери, те вече щяха да знаят за произшествието. Той кимна с глава.
Зовът, който се разнесе иззад дивана, прозвуча вдъхновено и силно. Старата като света уловка пак проработи. Вратата се отвори. Влезлият умря мигновено и безшумно, без да успее да разбере какво всъщност стана. Неговият партньор вместо веднага да разбуни мравуняка, го извика: „Женя, ти какво?“ Иззад дивана последва съвсем нелоша импровизация — сподавен стон. Охранителят нахълта вътре. И веднага се присъедини към партньора си.
Килърът огледа дупката в тавана, като мислено сравняваше размерите на тръбите, по които се добра дотук, с телесните габарити и теглото на своя подопечен. Дадено е: някой влиза през прозореца. Да допуснем: ние няма да го пуснем. Да се докаже: как ще го размажем…
Умните хора отдавна бяха забелязали как се преобразява руският президент пред лицето на пряка и явна заплаха. Той и сега усещаше едва ли не момчешки хазарт, докато бързо вървеше из коридорите на комплекса, по които го мъкнеше мълчаливото нинджоподобно привидение. За щастие в коридорите беше пусто. Тази нощ не очакваха нищо особено и комплексът, с изключение на дежурната охрана просто спеше. Оставаше да минат дългия коридор, да се измъкнат през предварително приготвеното прозорче, после да пресекат двора в тънката ивица от тъмна вихрушка, там, където килърът предварително си беше поиграл с външната лампа. А по-нататък истинска дреболия — да прекарат часовия, да прескочат оградата и — в гората. Алексей не изпитваше голяма еуфория по този повод. Някога той беше прескачал и по-жестоки препятствия, но сам. Е, в най-лошия случай с малко момиченце в ръцете. Сега дори този коридор не можеш да прелетиш с двайсет безшумни стъпки. Нито можеш да увиснеш като паяк над вратата, в която някой се кани да влезе от другата страна.
Президентът на огромната държава тежко ситнеше отпред по чорапи. Той се чувстваше стар, неповратлив и уязвим отвсякъде, но кой знае защо не изпитваше страх. Великото чакане свърши, настъпи развръзката. Всичко е по-добро от безсилието и неизвестността.
Килърът усети присъствието на враговете миг преди да се появят в далечния край на коридора, там, откъдето дойдоха самите те. Именно усети, защото тримата в камуфлажни униформи се движеха тихо и предпазливо, независимо от скърцащия линолеум. Професионалисти, дявол да ги вземе. Килърът успя да блъсне подопечния си в някакво помещение, което се оказа тренировъчна зала, и да се вмъкне веднага след него. А виж, вратата не успя да затвори.
И това бе забелязано. Късметът свърши.
Килърът помнеше наизуст плана на комплекса, така че се ориентираше като у дома си. До тренажорната зала имаше просторна баня. До нея — тоалетна с осем кабинки. По-нататък. Някаква кабина, откъдето пускаха музика на момичетата, които се занимаваха с каланетика. „Лечебно-оздравителният комплекс“ беше строен естествено като за свои, но скъпата, качествена апаратура при всички обстоятелства пазят като зеницата на окото си. Точно както е предписал докторът. В залата беше доста по-тъмно, отколкото в коридора. От тази страна на сградата брегът бе по-висок и външната светлина (в случая мрачна оранжева светлина от натриеви лампи) влизаше през няколко мънички прозорчета под тавана. Килърът се устреми към нужния ъгъл, влачейки на буксир след себе си президента, който се спъваше в уредите. Озвучителната кабина се оказа с желязна врата, впрочем заключена — има Господ на небето! — с милия за сърцето на всеки взломаджия катинар.