Килърът внезапно се развърна и хвърли президента на пода, застлан с дебел синтетичен мокет. На първия от шиловските командоси му стигна акълът да вдигне оръжието, което ясно се очерта в рамката на вратата. Когато си имаш работа с професионалисти, не можеш да допускаш такива грешки. Някой тихо се изкашля зад ухото на президента, момъкът в рамката на вратата картинно се хвърли назад и изчезна. В следващия миг тишината бе раздрана от грохота на два автомата „Узи“. Куршумите рикошираха в щангите и металните тежести, оставяйки вдлъбнатини по желязната врата. Автоматните откоси засега минаваха високо над главите им. Тихите ответни пукания съвсем не се чуваха, но автоматите замлъкнаха — единият, а после и другият. Затова пък в коридора някой ужасяващо закрещя. Човекът се търкаляше по пода и тропаше с подметки. Президентът усети, че пот залива очите му. Неговият защитник, на когото страшните викове не правеха видимо впечатление, вече извличаше цялата възможна изгода от паузата: живо се справи с катинара, отвори вратата. Президентът запълзя вътре на ръце и колене, държащата го за яката ръка не му даваше да се надигне. След него се вмъкна и килърът, влачейки гимнастически дюшек и няколко тежести от щанги. Виковете в коридора се отдалечиха. Чуваше се тичане, някой даваше заповеди с рязък глас. Да се премине между командосите в тази суетня, не можеше и да се мисли. От залата имаше още един изход — през съблекалнята, — но той пак водеше в коридора.
Глава двадесет и втора
Разчистване на сметки в стил „Джон Уейн“
— И сега какво? — прошепна президентът, докато помагаше на килъра да нагласи бронирана дупка от матрака и железните тежести.
— Ти ще седиш, аз ще воювам — отвърна той, невидим в тъмнината. На озвучителната кабина, естествено, въобще не се полагаше прозорец. — Ако се държим добре, може и да дочакаме Дроздов. Дръж респиратора. Можеш ли да го наденеш?
— Да. А аз може ли някак?… — попита с надежда президентът. Много му се искаше да вземе дейно участие в собственото си освобождение. Ролята на чувал с картофи, когото пренася всеки, който не го мързи, беше успяла да му опротивее.
— Тресни по-силно някого, ако ти падне — каза килърът и без предупреждение се изтъркаля навън, като блъсна вратата след себе си. Държавният глава остана в пълна тъмнина. И изведнъж пак се разнесоха изстрели. Чуваше се как куршумите се сплескват в желязото. Удряха по вратата като чукове. Президентът си представи какво става навън. Едните не жалят патроните, за да заставят самотния противник да притисне глава към пода, другите през това време се промъкват в залата.
Президентът се надигна на колене и започна опипом да изучава сложената на дървени рафтове апаратура. Скоро впрочем откри, че беше доста неудобно да прави това на колене, и той се изправи в цял ръст. Искаше му се да включи осветлението, но здравият разум му подсказа да се откаже от тая идея.
Килърът си устрои нелошо укритие от съборения гимнастически кон и тренажора за делтовидните мускули, който стоеше точно край вратата. Разтворената му раница лежеше до него. Алексей пъхна ръка в нея, без да гледа, докато изваждаше нужното.
В детския дом, където го възпитаваха, имаше пазач — чичо Роман. Той беше изкарал половината война в разузнаването на танкова армия и не може да се каже, че спомените му не повлияха на момчето, което тогава не наричаха Алексей. Веднъж пазачът произнесе думи, които отначало възмутиха момчето, а после го накараха дълбоко да се замисли. „Какво ми пеят като папагали: разузнаването, та разузнаването! — примерно така се изрази чичо Роман. — Кой с кого ще тръгне на разузнаване, и с кого няма… А аз знаеш ли какво ще ти кажа: тук няма нищо геройско. Който се хвърля в атака в окопа, гърди срещу гърди, ето това признавам аз за герой. А ние какво? Нощем, с ножчетата, мъкнем «език» — чист бандитизъм си е това, а не геройство!“
Дроздовците сега навярно щурмуваха оградата и по целия район на комплекса ехтеше стрелба, но в залата гърмеше така, че не би могла да се чуе дори архангелската тръба. Когато в близкия ъгъл се взриви граната и в носа го удари познатият мирис на „черьомухата“, килърът надяна респиратора. Ако се решат да използват нещо по-сериозно, това ще значи само, че при Вадик всичко върви както трябва. Защото ТЕ до последно ще се опитват да получат президента жив. Обаче дори добре подготвените командоси не успяваха да преодолеят вратата и при това да оцелеят. Килърът стреляше бързо. И много точно.