И сега, когато Саша вдигна слушалката и чу непознат глас, който търсеше Александър Борисович Турецки, нещо в интонацията му се стори не точно познато, но смътно напомнящо за някого.
— Слушам — късо отвърна Турецки.
— Саша — чу се в слушалката, — мисля, че ме помниш. На телефона е Вадим Дроздов.
— Вадик! Какъв сюрприз! — Турецки така се зарадва, че за миг дори забрави, че сега е деветдесет и четвърта година, че някой убива банкери, а в болницата лежи най-привлекателната жена на света. Той пак се превърна в Сашка Турецки, ученик от специнтерната. — Ти какво, в Москва ли си? — неизвестно защо закрещя Турецки. — Трябва да се видим!
— Да — отвърна невидимият Дроздов, — непременно трябва да се видим. Затова и ти се обаждам.
Нещо в гласа на стария училищен приятел накара Турецки да пусне парата и да си припомни все пак, че сега е 1994 година.
— Разбира се, Вадик, иска ли питане — каза той. — Идвай при мен, ако искаш веднага.
— Не — отговори Дроздов. — Добре би било да се срещнем през деня и някак така, че да не привличаме внимание. В центъра, но по-далеч от службата ти.
— Ясно — късо каза Турецки. — Тогава… — Той се замисли. — Закусвалнята до централната каса на „Аерофлот“ става ли? Знаеш ли я, на ъгъла срещу магазин „Детски свят“.
— Знам я — отвърна Дроздов. — Можеш ли да дойдеш след час?
Турецки погледна часовника си:
— Ще се опитам.
В слушалката противно запищя сигналът „свободно“.
И така, не стана чудо. Изплувалият от миналото приятел търсеше не съученика си Сашка, а следователя Александър Турецки.
Глава девета
Среща на съученици
До капитан В. В. Сивич,
старши инспектор от 2-ри отдел на МУР
при Главното управление на вътрешните работи — Москва
В отговор на Вашето запитване относно самоличността на Хамлет Мкъртичевич Карапетян, роден през 1960 г., регистриран адресно в град Подолск, Московска област, съобщаваме:
От 1 февруари тази година Х. М. Карапетян е наемал двустайно жилище в Москва на адрес Покровски булевард, блок 8, ап. 16. Не е притежавал личен автомобил, регистриран е бил като временно безработен. Според показанията на съседите нерядко е ползвал лада девети модел, принадлежаща на неговия познат Сергей Тотосович Саруханов, роден през 1962 г. Саруханов наема тристайно жилище в същия вход, ап. 21, и е един от учредителите на финансовата компания „Вяра“. В момента не е известно неговото местонахождение. Саруханов е изчезнал веднага след гибелта на Карапетян. Съседите дадоха показания, че късно вечерта между Карапетян и Саруханов е станал голям скандал. Саруханов заплашвал Карапетян. Част от разговора им се е водел на арменски, поради което детайлите на скарването, макар че се е водело на много висок глас, са неизвестни на съседите.
Обявили сме местно издирване на С. Т. Саруханов, който е заподозрян за умишлено убийство на своя познат Х. М. Карапетян.
След като влезе в непретенциозната закусвалня на ъгъла на Лубянския площад, Турецки огледа малобройните посетители и веднага видя Дроздов. Всъщност, ако не знаеше, че Вадим го чака тук, той може би нямаше да го познае, а само щеше да плъзне разсеян и леко удивен поглед по високия, добре облечен мъж, който изглеждаше доста странно в това заведение, където командированите хапваха на крак вчерашни кифлички с рядко кафе.
Но когато се приближи, Турецки видя, че това все пак е той — Вадик Дроздов, само че поостарял и намръщен. В първия момент му стана някак криво, порази го промяната у приятеля му.
— Здрасти — каза той, изстисквайки от себе си доволна усмивка.
— Здравей, Сашка — отвърна Дроздов и се усмихна.
А усмивката му се оказа предишната — открита и добра. И лицето му веднага загуби сериозния си и мрачен вид, сякаш иззад рамото на суровия мъж Вадим Дроздов за миг надзърна предишният Вадик.
— Е, какво, ще ударим ли по едно кафе? — попита Турецки.
— Аз имам нещо по-силно — намигна Дроздов. — Но трябват чаши.
„Депозит за чаша — пет хиляди рубли“ — гласеше табелката, изложена на тезгяха.
— А после връщате ли депозита? — поинтересува се Турецки при бюфетчийката.