Третото покушение срещу президента беше особено цинично и в същото време най-загадъчно. Докато се подготвяше за срещата с премиера на Ирландия, руският държавен глава реши да вземе таблетка тонусин, новото лекарство, повишаващо работоспособността и премахващо умората. Малкото шишенце с хапчетата тонусин винаги стоеше във вътрешния джоб на сакото му. Предния ден, по време на пребиваването в Съединените щати, той беше принуден да вземе лекарството, тъй като, независимо от умората трябваше да се продължат преговорите. И тонусинът подейства както обикновено. Когато след по-малко от едно денонощие руският президент реши да вземе още едно хапче преди срещата с ирландския премиер, стана нещо съвсем неочаквано. И той, и съпругата му внезапно загубиха съзнание и когато самолетът кацна на летище „Шенън“, бяха в състояние на дълбок припадък.
Всички в самолета бяха толкова потресени от случилото се, че забравиха за предстоящата среща, мислейки само как да спасят президента и жена му. Именно затова на ирландския премиер се наложи почти два часа да чака в пълно неведение.
Руският държавен глава беше спасен по чудо. На борда на самолета, освен екипажа имаше външен човек. В Русия се връщаше племенникът на съпругата на президента, младият лекар Евгений Точилин, който караше практиката си в болницата при Колумбийския университет в Ню Йорк.
За щастие той бързо съобрази, че президентът и съпругата му са в коматозно състояние в резултат на много силна алергия.
В друго време просто не биха го допуснали до президента, но охраната беше толкова деморализирана, че отстъпи и пропусна лекаря.
— Анафилактичен шок — констатира младият лекар и се хвърли към своето дипломатическо куфарче.
Бодигардовете мълчаливо следяха как той отваря ампула и пълни спринцовката с прозрачна жълтеникава течност.
— Но… — един от бодигардовете му прегради пътя.
— Първо на нея — късо заповяда Вадим Дроздов и пропусна лекаря.
Той направи подкожна инжекция на своята леля. Буквално след няколко секунди дишането стана по-равномерно, веждите й трепнаха. Женя Точилин вече подготвяше следващата инжекция — за президента.
Според всички инструкции Вадим Дроздов нямаше право да разреши на непроверен лекар да инжектира на президента неизвестен препарат. Но той пое отговорността за последствията и пропусна напред лекаря. Президентът вече започваше да се задъхва, когато племенникът развърза вратовръзката му и като разкопча ризата, вкара в рамото му няколко кубика от новия американски антиалерген.
Дишането на президента стана равномерно, той въздъхна дълбоко, обаче продължи да спи.
— Това е естествена реакция — обясни Точилин все още със спринцовката в ръце. — При вкарването в организма на много силен алерген кръвното налягане пада рязко, получават се спазми на бронхите, нарушава се сърдечната дейност. А после — парализа на дихателните центрове и — край. Летален изход.
— Но как е могло да се случи? — попита Дроздов. — Той като че ли не е вземал нищо.
— Президентът си взе лекарството — избоботи единият от бодигардовете. — И на жена си даде. Това е нещо за стимулиране на мозъка.
— Трябва да се вземе за експертиза — посъветва Точилин.
— Но той го взе и вчера — отвърна Дроздов. — Нямаше никакви последствия.
— Въпреки това, освен тонусина няма какво друго да се подозира — отговори Точилин.
В този момент президентът отвори очи.
Той доста се учуди, когато видя наведените над него лица. „Навярно съм припаднал — помисли той. — Здравето ми съвсем отиде по дяволите.“
— Андрей Степанович, как се чувствате?
„Май че е племенникът Женка.“ Президентът поклати глава, като се стараеше да отхвърли остатъците от неприятната тежест.
— Вие ми се свят, имам черни точки пред очите. Но вече ми става по-добре.
— Андрюша, какво ти е? — Жена му също дойде в съзнание.
— Къде ти е вратовръзката?
— Андрей Степанович — каза Дроздов, — на двамата със съпругата ви внезапно ви прилоша и вашият племенник — той посочи Точилин — направи необходимата инжекция.
— Браво, Женя — похвали племенника президентът, — ненапразно си се учил в Америка.
— Бихме искали да вземем за експертиза препарата, който сте поели — каза Дроздов.