— Кога ще станеш солиден човек? — със смях го питаше жена му.
— Не знам — вдигаше той рамене. — Все нямам време да се заема с това.
Ето и днес Турецки дотърча на работа с десетминутно закъснение, леко приглади пред огледалото косата си, постоя минутка да успокои дишането си, за да не влезе в кабинета си като закъснял ученик, а солидно и чинно. Между другото, спомни си и поговорката: „Началството не закъснява, а се е задържало.“
— Някой да ме е търсил? — попита той Лидия Павловна, възрастната секретарка на следствения отдел.
— Донесоха нещо за вас, Александър Борисович — показа му секретарката цяла купчина папки.
— Какво е това? — Турецки изгледа неприязнено папките.
— Дела, които предадоха от МУР2 и следствения отдел на градското управление. За убийствата на банкерите. Доколкото разбрах, Олимп Всеволодович ги възлага на вас. Ето и резолюцията му на съпроводителното писмо.
Турецки взе папките и ги понесе към кабинета си. Там ги хвърли на бюрото и известно време разглежда с отвращение кориците им в различни кални нюанси — от синьо до зелено. „Абсолютни мотики — помисли той. — Каквото не могат да разкрият сами, го трупат на нас.“
Телефонът зазвъня. Турецки вдигна слушалката.
— Александър Борисович, Шведов ви безпокои. Получихте ли делата?
Шведов беше заместник на началника на Московската криминална милиция Александра Ивановна Романова. И както си припомни сега Турецки, той наблюдаваше отдела, който се занимаваше с поръчковите убийства, в това число и банкерските.
— Да — отговори Турецки, — хубаво подаръче сте ни изпратили. Това са съвсем безперспективни дела.
— Сложни са — уклончиво отвърна Шведов, — но аз имам някои съображения. Само че не ги търсете там, в папките. Всичко това са догадки, интуиция, не можеш да ги оформиш в документ.
— Мммда — неопределено промуча Турецки.
Заместникът на Романова почваше да го дразни със своята витиеватост.
— Изобщо — продължи Шведов, — хайде да се срещнем и да поумуваме. — Аз ще ви разкажа какво сме свършили по тия дела. Ако ги довършите, ще се радвам, сега не ни е до съперничество.
— Ще дойда при вас на „Петровка“ — кратко отвърна Турецки, за да приключи по-бързо разговора. Знаеше, че иначе Шведов дълго ще клати въздуха. За следовател това беше доста странно.
След като затвори слушалката, Турецки отвори една от папките. Оказа се за убийството на директора на Алтайската банка Владимир Морозов, застрелян в главата, когато излизал от асансьора, за да се прибере в апартамента си. Оръжието — пистолет ТТ — се търкаляло в храстите до входа. Никой от живеещите в блока не чул изстрели, следователно са използвали заглушител. Намерили тялото на Морозов едва след няколко часа — когато рано сутринта съседът излязъл да разхожда кучето си.
Владимир Морозов бил от Барнаул, в Москва се преместил преди година. Неговата банка осъществявала връзката между Москва и Алтайския край и работите му вървели доста добре. Изводът е един — поръчково убийство. Турецки не откри в папката други идеи.
„Не е много — тъжно си помисли той. — А сега аз трябва да сърбам тая каша. Ама и тия ченгета, само се чудят как да се отърват от всичко, което е малко по-сложно.“
Негласното съперничество между Министерството на вътрешните работи на Русия и прокуратурата наистина съществуваше, но както правилно забеляза Шведов, напоследък не им беше до това. Чудовищна вълна от престъпност заливаше страната и Москва си патеше навярно повече от другите градове. Тук се въртяха големите пари и към тях като мухи на мед налиташе всякаква сган.
Сребристият лайнер докосна с колелата си пистата. В специалното правителствено отделение на международното летище „Шенън“ премиерът на Ирландската република Шон Маклийн и придружаващите го лица вече чакаха руския президент.
Премиерът малко се вълнуваше. Все пак му беше приятно, че президентът на Русия сам е пожелал да се срещне с него на път от САЩ за Москва. Наистина заради това се наложи Маклийн да отложи с два дни предварително планираното си посещение във Ватикана, но заради такава среща той беше готов и на по-големи жертви.
Всъщност премиерът на Ирландия отдавна искаше да се срещне с легендарния руски президент, човека, който мъжествено защитаваше руския „Бял дом“ от превратаджиите и се бе превърнал в олицетворение на свободна Русия.