Лорън скочи от стола си.
— Искам да напуснете веднага.
— Доведената ви дъщеря е мъртва. Не искате ли да открием убиеца й?
— Търсите го не където трябва. — Тръгна към вратата и извика: — Мария! Можеш ли да изпратиш полицаите?
— ДНК ще ни даде отговора, мисис Мажин. Само с вземането на няколко проби от слюнка бихме могли да отхвърлим всички неверни подозрения.
Лорън се обърна към Джейн.
— В такъв случай започнете със свещениците. И оставете семейството ми на мира.
Ризоли влезе в колата и затвори вратата. Докато Фрост оставяше двигателя да загрее, тя се взря в къщата, спомняйки си колко се бе впечатлила, когато я видя за първи път.
Преди да срещне хората вътре.
— Сега знам защо Камий е напуснала дома си — рече тя. — Представи си какво е да пораснеш в тази къща. С тези братя. С тази втора майка.
— Струва ми се, че се разстроиха много повече от нашите въпроси, отколкото от смъртта на момичето.
Докато минаваха между гранитните колони Джейн хвърли прощален поглед назад към къщата. Представи си едно момиче, което се носи като дух из просторните й помещения. Момиче, иронизирано от втората си майка, пренебрегвано от втората си майка. Момиче, чиито надежди и мечти са осмивани от хората, които би трябвало да го обичат. „Всеки ден в тази къща е носел поредния тежък удар за душата ти, по-болезнен от болката на замръзналите ти крака, когато си ходила боса по снега. Искала си да се доближиш до Бог, да познаеш безусловната топлина на Неговата любов. Заради това те са ти се присмивали, или са те съжалявали, или са ти обяснявали, че мястото ти е в кабинета на психиатъра. Нищо чудно, че манастирските стени са ти се сторили толкова гостоприемни.“
Ризоли въздъхна и се обърна към пътя.
— Да се прибираме — каза тя.
— Тази диагноза ме озадачи — каза Мора.
Подреди поредица от цифрови снимки върху масата на конферентната зала. Четиримата й колеги дори не трепнаха при вида им, защото в лабораторията за аутопсии бяха виждали далеч по-ужасяващи гледки от изгризаната от плъхове кожа и възпалените язвички по нея. Вниманието им явно бе привлечено много по-силно от кутията пресни кифлички със сини боровинки, донесени тази сутрин от Луиз специално за конференцията, като жертвоприношение, което лекарите изяждаха с удоволствие, въпреки бунтуващите стомаха изображения. Хората, които работят с мъртъвци, се научават да не позволяват на гледките и миризмите, свързани с работата им, да им съсипват апетита, а сред присъстващите в момента патолози един бе известен с особената си слабост към пастет от гъши дроб, въпреки че му се налагаше всекидневно да прави дисекция на човешки черен дроб. Ако се съдеше по големия корем, нищо не бе в състояние да съсипе апетита на д-р Ейб Бристъл, и той тъкмо дъвчеше доволно третата си кифла, когато Мора постави на масата последната снимка.
— Това ли е твоята неизвестна мъртва? — попита д-р Костас.
Мора кимна.
— Жена на приблизителна възраст между трийсет и четирийсет и пет години, с огнестрелна рана в гърдите. Открита е в изоставена сграда около трийсет и шест часа след настъпването на смъртта. Част от лицето е изрязана след смъртта и са ампутирани дланите и стъпалата й.
— Уау! Този човек наистина не е бил наред.
— Озадачават ме тези язви по кожата — продължи тя, сочейки подредените по масата снимки. — Гризачите са нанесли известни поражения, но достатъчно голяма част от кожата е останала недокосната, за да бъдат видени в естествения им вид.
Д-р Костас взе една от фотографиите.
— Не съм специалист — заяви тържествено той, — но според мен това е класически случай на червени отоци.
Всички се засмяха. Объркани от язвите по кожата, лекарите често прибягваха просто до описанието на вида й, без да знаят причината за това. Червени отоци можеха да се причинят от всичко — от вирусна инфекция до автоимунно заболяване, и малко кожни възпаления бяха достатъчно уникални, за да се постави единствено по тях незабавна диагноза.
Д-р Бристъл спря да дъвче кифлата си достатъчно дълго, за да посочи една от снимките и да каже:
— Тук има някакви улцерации.
— Да, при някои от възелчетата се наблюдават плитки улцерации с образуване на коричка. А някои пък имат сребристите люспички, характерни за псориазиса.
— Бактериални култури?
— Не се появи нищо необичайно. Само Staph. epidermidis4.
Това беше разпространена кожна бактерия и Бристъл просто сви рамене.