На няколко сантиметра от моето, лицето на Фонтейн беше побеляло от шока. Очите му се насочиха в мене и устните му се размърдаха.
— Кажи ми — казах. Не знаех какво имам пред вид — кажи ми всичко, кажи ми как Фий Бандолайър се превърна във Франклин Бачълър.
Той облиза устни.
— Проклятие — каза. Гръдният му кош отново подскочи и от него бликна кръв, която намокри ръката ми. — Бел.
Нова струя кръв просмука ръката ми и тялото на полицая се наведе над нас. Две груби ръце ме отдалечиха от Фонтейн. Казах „Ох“ — както ми се стори, с похвална сдържаност, и полицаят каза „Стой там, просто стой там“, но не на мене.
Загледах се в звездното черно небе и казах:
— Извикайте Съни.
Надявах се, че няма да умра. Бях плувнал в кръв.
После Съни се наведе над мене. Чувах другия полицай да прави нещо с Фонтейн и си го представих как поставя огромна превръзка върху раната на гърдите му. Но това не беше, където смятахме, това беше някъде другаде.
— Ще издържиш ли? — попита Съни с такъв вид, сякаш се надяваше да кажа „не“.
— Дължа ти нещо, ето го сега — казах. — Наред с много други хора, Фонтейн е убил аспиранта и жената на Рансъм. Бил е Зелена барета под името Франклин Бачълър и е израснал в тая къща под името Фий Бандолайър. Провери една компания, която се казва „Елви холдингс“ и ще видиш, че той е бил свързан с Били Риц. Някъде в тая къща ще намериш два кашона със записки, които Фонтейн е водил за убийствата си. А в две кутии в мазето ще намериш снимките на баща му от местата, където той е убивал жертвите на първоначалната Синя Роза.
Докато казвах всичко това, лицето на Съни се преобрази от вдървен гняв към обикновено полицейско безстрастие. Дадох си сметка, че това е голямо разстояние.
— Не знам къде са записките, но снимките са зад пещта.
Очите му се стрелнаха към къщата.
— Фонтейн я притежава чрез „Елви холдинг“. А също и кръчмата „Грийн уоман“. Огледай мазето на „Грийн уоман“ и ще разбереш къде е бил убит Били Риц.
Той попиваше всичко — светът му се въртеше така сгъстяващо, както и моят, но Съни нямаше да ме разочарова. Едвам не припаднах от облекчение.
— Линейката ще е тук сред секунда — каза той. — Тоя старец бащата на Ейприл ли беше?
Кимнах.
— Как е той?
— Говори за царството небесно — каза Съни.
Да, разбира се, Царството небесно. Където един човек иска да убие един благородник, опитал сабята си, като я ударил в стената, излязъл и убил благородника. За какво друго би могъл да говори?
— Как е Фонтейн?
— Мисля, че тоя дърт щурак го уби — каза той и огромното пространство, което беше заемал над мене, се изпълни отново с черната звездна нощ. Сирени изпълниха улицата с писъците си.
Част четиринадесета
Рос Маккандлис
1
По времето на пътуването с линейката, безкрайно, като че ли отивахме в някоя болница на луната, тялото ми се отдели от тревогата и се приспособи към новото си състояние. Бях плувнал в кръв, къпех се в кръв, кръв покриваше гърдите и ръцете ми и лепнеше като червен сироп по лицето ми, но по-голямата част от нея принадлежеше на мъртвия или умиращ човек в съседната носилка. Аз щях да живея. Един санитар се трудеше над тялото на Пол Фонтейн, докато друг разряза ризата ми и погледна раната. Той вдигна два пръста пред лицето ми и попита колко са.
— Три — казах. — Това беше майтап.
Той ме боцна със спринцовка. Чух тялото на Фонтейн да подскача от носилката, докато те се опитват да възстановят сърдечната дейност, един, два, три пъти.
— Боже, боже — каза санитарят, чието лице не бях видял, — мисля, че тоя човек е Фонтейн.
— Айде бе — каза другият. Лицето му се надвеси над моето, радушно, успокояващо професионално и черно. — И вие ли сте полицай? Как се казвате, колега?
— Фий Бандолайър — казах аз и го стреснах със смеха си.
Каквото и да беше налял във вените ми, то приспа болката и отдалечи тревогата ми на още около метър по посока на покрива на линейката, където тя увисна като мазен облак. Всички ние, тревогата, санитарите, подскачащия труп и аз профучавахме напред по пътя към луната.
— Този Фонтейн ще е починал по пътя за болницата — каза другият санитар и от мазния облак се спусна информацията, че съм чул последните думи на Фонтейн, но разбирах само едната от тях. Беше се борил да говори — беше облизал устни и произнесъл сричката, която искаше да чуя. Бел13. Камбаната бие, не питай за кого. В нощ безсънна тъй прозвънва бедствие навън, приказка за безнадеждност с тръпки ледени шепне медни, звън след звън, страх навред вселява вън. Чудех се какво ли става с Алън Брукнър, чудех се дали Съни помни всичко, което му казах. Имах чувството, че множество полицаи ще идват да ме видят в моята болница на луната. После отплувах.
13
Бел — камбана (англ.). Пасажът, който следва, е амалгама от цитати от Джон Дън и Едгар Алън По. Използваният превод на По е от Георги Михайлов. — Б. пр.