— Вие, момчета, можете да останете на „Пенелопа”, ако искате. Говорих с Агамемнон и той се съгласи да отмени присъдите ви. Що се отнася до него, вие сте войни на Итака и аз ще се радвам да дойдете с мен.
— Това е хубаво — каза Банокъл. После погледна към Калиадес. — Хубаво е, нали?
Другият микенец се изправи пред Одисей.
— Благодаря ти, царю, но обещах на Пирия да я отведа до приятелката й. Трябва да съм сигурен, че е стигнала до края на пътешествието си и е в безопасност.
— Един мъж трябва винаги да държи на думата си — отвърни Одисей. — Но се боя, че сега никъде няма да бъде безопасно за нея. Разбираш ли?
— Смятам, че да.
— Действията й, макар и продиктувани от любов и пророчество, са били безразсъдни. Мисля, че и тя е започнала да ги осъзнава.
— Неотдавна ти ми каза, че Пирия ще се нуждае от приятели — каза Калиадес. — Верни приятели. Е, има ги, Одисей. Ние ще я пазим. Двамата с Банокъл няма да позволим никой да я нарани или отведе. Ако не е добре дошла при приятелката си, ще я изпроводим до Тива в полите на Плакос. Там никой няма да я познае.
— Не мисля, че приятелката й ще я отхвърли — каза Одисей. — Въпреки че това противоречи на здравия разум. — Той протегна ръка и Калиадес я пое. — Пазете се, момчета. Ако някога имате нужда от приятели, можете да се обърнете към Итака или който и да е наш кораб. Кажете им, че сте приятели на Одисей и те ще ви отведат където пожелаете.
— Благодаря ти за това — отвърна Калиадес.
— Последният ми съвет е следният. Дадох на Пирия насоки към фермата на Хектор. Нека изчака до здрачаване. В града все още има тесалийци, които може да я разпознаят денем.
— Ще я изпроводим — обеща Калиадес.
Одисей се обърна към Банокъл.
— Не те видях по време на битката, здравеняко.
— О, там бях — настоя Банокъл. — Не бих я пропуснал за нищо на света.
— Така си е, наистина беше впечатляваща гледка и се съмнявам Ахил някога да я забрави. Не можеш да се подиграваш на мъж като Хектор. Героите винаги стигат по-надалеч от обикновените хора. Те имат кладенец от смелост, който е бездънен. Мисля, че и двамата го знаете. За мен беше радост да се запознаем.
Когато той си тръгна, Биас, Левкон и други от екипажа дойдоха да се сбогуват, а после Калиадес и Банокъл останаха сами в градината.
Малко по-късно Пирия дойде при тях. Носеше дълго тъмнозелено наметало с качулка. Държеше фригийски лък и на рамото й бе заметнат колчан със стрели.
— Ще ходиш да ловуваш ли? — попита Банокъл.
— Не — отвърна русото момиче. — Това е лъкът на Андромаха. Един слуга ми каза, че е помолила да й бъде занесен във фермата. Казах, че ще го занеса. Защо сте още тук?
— Решихме, че може би ще искаш компания по пътя — каза Калиадес.
Тя се усмихна срамежливо.
— Наистина бих искала… приятели — каза накрая.
Банокъл отиде до стаята, която споделяха с Калиадес. Там си сложи стария нагръдник и колана с меча. Тази нощ щяха да напуснат Троя. Мисълта му тежеше. Представи си Голямата Руж така, както я бе видял за последно — седнала в стар плетен стол в малката си градина. Поправяше подгъва на роклята си. Вдигна поглед, когато той се подготви да си върви.
— Имаш трохи по брадата — каза тя.
Банокъл ги избърса.
— Ще те видя ли утре? — попита той. Руж сви рамене.
— Игрите приключват днес — каза тя. — Всички ще си тръгват.
Нямаше прегръдки, нито целувка за сбогом. За момент помисли дали да не се върне до Долния град и да я потърси. Но какъв смисъл имаше? Банокъл не искаше да се сбогува с нея. Той въздъхна, напусна стаята и излезе от двореца. В провинцията ще има много жени, казваше си отново и отново. С малко късмет можеше да си купи няколко робини, които да се грижат за него.
Странно, но мисълта го натъжи.
Андромаха се държеше здраво за парапета на бойната колесница, докато Кеон я направляваше по павираните пътища на града и после по откритите пространства, водещи към фермата. Колесницата, теглена от два коня, беше нескопосано направена — имаше тясна конструкция от извито с нагряване дърво подсилена в горната си част с мед. Имаше поставка, на която обикновено стояха четири копия, както и две бронзови куки, за лъкове и колчани със стрели. Едва се намираше място за двама души. Но пък возилото беше правено с мисъл за скорост и маневреност на бойното поле — да може да отведе стрелеца достатъчно близо до врага, а после да го изведе в безопасност, преди да го застигне контраатаката. Кеон го бе взел от двореца, защото всички пътнически колесници бяха заети, а Андромаха искаше час по-скоро да се прибере във фермата.