Тя погледна красивия тъмнокос войник. Шлемът му висеше от една от куките за лъкове и на главата си още носеше лавровия венец, спечелен на състезанието по стрелба. По пътя тълпите по улиците го разпознаваха и го приветстваха шумно.
Когато оставиха града след себе си, хората намаляха и Кеон позволи на конете да забавят ход. Андромаха изпита облекчение, защото возилото се лашкаше мъчително по каменните улици и коленете я боляха от опита да стои изправена.
— Съжалявам, че съм пропуснала победата ти — каза тя на младия войник. Той се усмихна широко.
— Имах късмет, че Мерионес не носеше собствения си лък. Аз съм се упражнявал с моя вече почти година. Но той почти ме надви с оръжие, което никога преди не беше използвал. А що се отнася до съжаление, никое не може да се мери с моето, защото бях в палестрата и ме масажираха, докато Хектор е побеждавал Ахил. Сигурно си много горда.
Андромаха не отговори, но въпросът проехтя в ума й. Беше ли горда? Това ли бе чувството, което изпита, докато двамата шампиони се налагаха с юмруци, разкъсвайки кожа и пръскайки кръв? Гордостта ли накара стомаха й да се обърне и я принуди да впрегне цялата си воля, за да не повърне? Беше извърнала очи встрани през повечето време и вместо борците, гледаше реакциите на мъжете около себе си. В началото Приам изглеждаше спокоен и просто чакаше неизбежната победа. Малко по малко увереността му се стопи пред очите й. Той сякаш остаря с десет години само за няколко мига. Чак накрая, когато Ахил падна за последно, царят посмя да се изправи на крака.
Но въпреки отвращението й от бруталността на боя, Андромаха беше горда от резултата — особено когато видя покрусеното лице на тесалийския цар Пелей. Това беше мъжът, изнасилил Калиопа и изтръгнал детството й от нея. Това изчадие бе увредило дъщеря си до степен на непоправимост. Дори и в убежището на Тера, където мъжете нямаха място, Калиопа се събуждаше с писъци и обляна в пот. После падаше в ръцете на Андромаха, разплакана от ужасните спомени.
Когато борбата приключи, тя се върна до царския дворен заедно с Хектор. Той не каза много по време на пътя. Дишани тежко и бе притиснал лявата ръка към гърдите си. Андромаха остана с него, когато дойде лечителят. Имаше три счупени ребра и няколко разхлабени зъба. Тя постоя с него известно време, но после той я потупа по дланта.
— Върни се във фермата — каза й с насилена усмивка. — Аз ще остана тук да си почина.
— Би се добре — каза му тя. — С голяма смелост.
Отговорът му я изненада:
— Беше отвратително — каза Хектор. — Ненавиждах всяка брутална секунда от боя. Боли ме като си помисля какво изпитва Ахил в момента, с гордостта му, стъпкана в калта.
Тя се вгледа в израненото му лице и ярките сини очи. Без да се замисли, вдигна ръка и нежно отметна един рус кичур от челото му.
— Ние сме това, което сме, Хектор. Не бива да жалиш Ахил. Той е звяр от семейство на зверове. Върни се във фермата, щом можеш.
Огромната му длан хвана пръстите й внимателно и ги приближи към устните му.
— Щастлив съм, че си ми жена, Андромаха. Ти си всичко, за което някога съм можел да мечтая. Съжалявам, че не мога да бъда…
— Не го повтаряй — каза тя, за да го прекъсне. — Сега си почини и се върни при мен, когато си в състояние.
Андромаха излезе от стаята и в коридора, а очите й бяха изпълнени със сълзи. Обзе я тъга. Изведнъж осъзна, че Хектор и Калиопа не са толкова различни. И двамата бяха увредени. И двамата по различен начин бяха прокълнати от Съдбата.
Слугите се движеха тихо и тя чуваше звука от викове в мегарона долу. Внезапно гласът на Приам изтътна над останалите:
— Ти ненормален ли си? Тя е жена на сина ми.
Андромаха се отдръпна от балкона до парапета на коридора и погледна надолу към мегарона. Приам седеше на трона си, и пред него се бяха изправили микенският цар Агамемнон и някои от другите владетели на запада. Разпозна злия Пелей и Нестор, Идоменей и Менестеос. Хеликаон, Антифон и Диос стояха до троянския цар.
— Трябва да разбереш, Приам — каза Агамемнон. — Нямам желание да ти нанасям ненужни обиди. Ти си позволил женитбата на Парис и Елена. Не си имал това право. Елена е принцеса от Спарта, пратена тук от баща си по време на войната. Брат ми Менелай сега е цар на Спарта и тя е негова поданичка. Той е решил, че в интерес на народа си трябва да се ожени за нея.
Смехът на Приам беше груб.
— Менелай поведе микенска армия срещу Спарта и уби царя. Заграби трона и сега се е сблъскал с въстаници. За да подсили измислените си претенции към короната, си търси някой с царска кръв. Мислиш ли, че ще пратя Елена да се чука с мъжа, който уби баща й?