Агамемнон поклати глава.
— Нямаш избор. Всички тук сме съюзници, а сме съюзници, защото сме съгласни да уважаваме взаимно правата, границите и вътрешните си закони. Без подобно уважение не може да има съюз. Представи си, че някоя от твоите дъщери посети западно царство и неговият владетел внезапно я омъжи за някой от синовете си. Как ще реагираш? И какво ще очакваш, когато настоиш да ти бъде върната?
— Спести ми умните приказки, Агамемнон. Ти копнееш за война с Троя и вече от години събираш съюзници за това начинание. Изморих се от двуличието ти и от приповдигнатите речи, които прикриват гнусни деяния. Нека опростя нещата за теб. Елена остава в Троя. Съюзът ни приключи. Сега се омитай от града ми.
Микенският цар разпери ръце и отговорът му бе изпълнен със съжаление:
— Натъжавам се, като те слушам да говориш така, царю Приам. Както обаче сам казваш, съюзът ни приключи. Боя се, че може да съжаляваш за това решение.
И с тези думи той се обърна и излезе, следван от останалите царе.
Гласът на Кеон я върна обратно в настоящето и прекъсна потока на спомените й:
— Искаш ли да спрем при олтара на Артемида? — попита той докато колесницата приближаваше малкия поток.
— Днес не, Кеон. Отведи ме у дома.
Пътуването изглеждаше безконечно и следобедното слънце пламтеше ярко на безоблачното небе. Докато достигнат старата каменна сграда, Андромаха бе невероятно изтощена. Посрещна ги домакинката на Хектор — стара хитска жена на име Менести, чиито години бяха мистерия. Кеон твърдеше, че това е най-старата жива жена — твърдение, което бе лесно за вярване, защото лицето й имаше вид на пемза.
Вътре в основната сграда съпругът на Менести — също толкова древният Вакусима — бе приготвил баня за Андромаха. Тя съблече жълтата си рокля и легна във ваната, полагайки главата си върху сгъната кърпа. Усещането за хладната вода по нагорещената й кожа беше прекрасно. Извика Менести при нея, за да разплете златната нишка от косата й, а после се гмурна под повърхността.
Менести й донесе нови дрехи — проста свободна рокля oт бял лен. Андромаха се изправи във ваната гола и позволи на топлия въздух да изсуши тялото й. После отиде до задния прозорец и се загледа към полетата и гористите хълмове.
В този момент видя как двама мъже приклякат сред дърветата. Стори й се, че се държат странно. Присви очи в опит да ги мерне отново, но не забеляза повече следи от движение. Първият от двамата й се видя познат, но не можеше да си спомни къде го е срещала. Сигурно е някой от горяните на Хектор, помисли тя.
Андромаха облече роклята и отиде в главната стая на къщата. Кеон седеше до портала на входа в сенките, загледан в двама младежи, които се грижеха за едър сив жребец зад близката ограда. Животното беше нервно и свободолюбиво и когато едно от момчетата се опита да се качи на гърба му, го изхвърли в тревата. Кеон се засмя.
— Не иска да го яздят — каза той. — Онези хлапета ще имат сериозни синини довечера.
Андромаха се усмихна.
— Виждам, че още носиш лавровата си корона. Възнамеряваш ли да спиш с нея?
— Мисля, че ще го направя. Смятам да я нося, докато не изгние и не падне сама.
— Това не е ли малко суетно, Кеон?
— Абсолютно — отвърна той с широка усмивка.
Андромаха седна до него.
— Фермата изглежда изоставена.
— Повечето мъже отидоха в града за последния ден. Сигурно в момента се напиват. Съмнявам се, че ще ги видим до утре, когато ще се донесат дотук със замъглени и размътени погледи.
Когато светлината започна да отслабва, Андромаха се върна вътре. Менести й донесе проста вечеря от хляб и сирене, заедно с чиния нарязани плодове. Тя ги изяде и се излегна на един диван, отпускайки глава на дебелата възглавница.
Сънищата й бяха объркани и изпълнени с напрежение. Събуди се стресната. Внезапно се сети къде е виждала мъжа сред дърветата. Той не беше от хората на Хектор. Беше го забелязала до Касандра в деня, когато Агамемнон пристигна в Троя.
Микенски войник.
Изплашена, тя стана и отиде към главния вход. Може би това бяха убийци, дошли за Хектор без да съзнават, че той още е в двореца. Трябваше да намери Кеон и да го предупреди.
Когато наближи входа, забеляза червена светлина през прозореца. Отвори вратата и видя Вахусима и двете момчета, които тичаха към горящата плевня. От вътрешната страна се чуваше цвиленето на ужасените коне. Андромаха се затича нататък, за да им помогне, а в същото време Кеон се появи иззад къщата.
Едно от момчетата внезапно падна. Вахусима достигна вратите на конюшнята и се опита да вдигне резето. После извика… и Андромаха видя стрела, щръкнала от гърба му.