— Ела при мен, обич моя! — извика Калиопа.
Андромаха се затича по склона към нея. Приятелката й все още стреляше по нападателите. Докато се катереше нагоре, забеляза друг стрелец на около петдесетина крачки. Той запрати стрела и тя се хвърли на земята.
Ала изстрелът не бе насочен към нея.
Видя как Калиопа залита назад, а лъкът й падна в тревата. От гърдите й стърчеше стрела с черни пера.
Андромаха се изпълни със свиреп и студен гняв. Скочи на крака, дотича до Калиопа, грабна лъка и сложи стрела на тетивата. Стрелецът отново стреля и изстрелът проби роклята й и ужили крака й. Без да обръща внимание на болката, тя се прицели. Внезапно уплашен, мъжът се затича към защитата на дърветата. Андромаха прецени скоростта му, промени посоката и пусна стрелата. За миг си помисли, че няма да улучи, ала после дръжката щръкна от врата му. Краката на убиеца поддадоха и той падна.
Андромаха взе друга стрела и се завъртя към мястото, където двамата войни се биеха свирепо, опрели гръб в гръб. Наблизо лежаха телата на четирима убийци. Още един извика, когато мечът на високия мъж се заби в гърдите му. Един от нападателите отзад ги заобиколи и се затича към нея.
Тя го остави да дойде, след което запрати стрелата в дробовете му. Той се препъна няколко крачки, а след това хвърли меча си напред в последен отчаян опит да завърши мисията си. Оръжието не стигна до Андромаха и убиецът се строполи по лице.
Долу русият войн залитна, но другарят му се намеси и парира удар с меч, докато му помагаше да се изправи на крака. Сега около тях лежаха шест тела и двамата оцелели нападатели внезапно се обърнаха и търтиха да бягат, подминавайки пламтящата конюшня. Андромаха стреля по единия, но пропусна. После изчезнаха.
Тя хвърли лъка и падна на колене до Калиопа, която се опита да се надигне, но се строполи с вик. Двамата войни дотичаха при тях, високият захвърли меча си и също падна на колене. Андромаха видя ужаса му.
Изведнъж я обзе усещането, че нищо от това не е реално. Това е сън, каза си тя. Калиопа нямаше как да е тук, а дори и да беше, не бе възможно да е в компанията на мъже. Убийците не биха нападнали фермата на Хектор, толкова близо до града. След малко ще се събудя, помисли си тя, и ще съм все още на дивана. Това е само сън!
А после, като се раздвижи, през хълбока й премина остра болка. Погледна надолу и видя кръвта по съдраната бяла рокля. Ръката на Калиопа хвана нейната.
— Дойдох за теб — каза тя. — Не ме отпращай! Моля те, не ме отпращай!
— Никога няма да го сторя! — извика Андромаха. — Никога!
Приятелката й отново се опита да стане. Високият войн внимателно й помогна да седне.
— Отпусни глава на рамото ми, Пирия — каза той с разтреперан глас.
— Ранена ли съм? — попита тя.
— Да, мило момиче, ранена си.
Лявата ръка на Калиопа се пресегна и пръстите й откриха стрелата. В очите й проблесна страх, но после тя се усмихна и въздъхна.
— Той ме е убил, нали? Кажи ми истината, Калиадес.
Андромаха видя как мъжът свежда глава.
— Обещах ти да се грижа за теб — каза той. — И се провалих.
— Не говори така! Не си се провалил, Калиадес. Нито веднъж. Ти ми върна живота. Ти и Банокъл. Приятелството ви ме направи отново цяла. — Погледът й се насочи към Андромаха, която се наведе, за да я целуне. — Мелите — каза Калиопа със затихващ глас. — Тя ми каза, че зли мъже ще дойдат за теб. Аз… аз трябваше… трябваше да съм тук.
— И беше — прошепна Андромаха.
Калиопа притихна. Едрият рус войн се наведе над нея и червенокосата жена видя сълзи в очите му.
— Всички сте толкова тъжни — каза Калиопа. — Аз не съм. Всички… които обичам… са с мен. — Очите й се вдигнаха към ярката луна в небето. — А също и… Артемида…
И повече не проговори.
Андромаха се вгледа в бледото неподвижно лице на любимата си и чу думите на Аклид. Видението му бе вярно, но грешно разбрано. Той бе видял Хеликаон с един сандал и Хектор, надигащ се от земята, покрит с мръсотията на прасета.
Но също така бе видял някой, който идва при нея под лунната светлина с кръв и болка. И заради късата коса го бе сбъркал с млад мъж. Андромаха се пресегна, вдигна дланта на Калиопа и целуна пръстите й.