— Господарке! Това е „Ксантос”! Трябва да вървим към укреплението на хълма.
Зад него рибарите наизлизаха от колибите си, а по плажа се затича малкият отряд войни на Итака, мнозина от които бяха просто момчета или старци. Лицата на всички бяха мрачни, на повечето — изплашени. Одисей бе оставил около двеста души да пазят крепостта и царицата. Пенелопа огледа флотилията. Преброи тридесет и един кораба. Почти две хиляди бойци.
Обърна се към Биас и повиши глас, за да я чуят и войниците:
— Аз съм царицата на Итака и жена на великия Одисей. Няма да се крия като подплашена селянка.
„Ксантос” се насочи към брега с голяма скорост, носът му пореше вълните като тичащ жребец. Пенелопа чуваше песента на гребците и ясно виждаше лицето на моряка, застанал на носа.
— Спрете! — разнесе се заповед от кораба и песента секна, а греблата се вдигнаха. Последва момент, в който „Ксантос” сякаш замръзна пред плажа, а после се заби в брега и носът му заора пясъка, пръскайки дребни камъчета във всички посоки.
Когато огромната галера се спря и от процепите на дъските й закапа вода, царицата се обърна към малката си армия:
— Вървете в укреплението и се подгответе да го защитавате. Веднага!
За миг те останаха неподвижни.
— Вървете! — повтори тя.
Те се оттеглиха с нежелание и тръгнаха по склона към съмнителната безопасност на дървеното укрепление. Биас не помръдна.
— Нима царицата не притежава верността ти? — попита го тя.
— Тя има обичта и живота ми. Няма да се крия зад дървени стени, докато ти рискуваш твоя.
Пенелопа се разгневи и точно щеше да му нареди да се маха, когато кръглият щит се изхлузи от чуканчето и издрънча върху камъчетата по пясъка. Тя почувства срама му.
— Ела с мен, Биас — каза тя. — Ще е успокояващо да мога да разчитам на силата ти.
Двамата тръгнаха по плажа рамо до рамо. Пенелопа никога преди не бе виждала „Ксантос” и сега се удиви от размера и красотата му, въпреки че лицето й остана спокойно.
От горната палуба хвърлиха въже и Хеликаон се спусна на плажа. Пенелопа погледна с тъга към всеизвестния убиец — някога момче, което беше обичала. Той носеше избеляла ленена пола и черната му коса бе придърпана над челото с кожена лента. Тенът му беше бронзов от слънцето, на бедрото си имаше заздравяващ белег, както и все още прясна рана на гърдите. Докато се качваше по брега, погледна към корпуса на стария кораб на Одисей, но лицето му не издаде мислите.
— Поздравявам те, господарке — каза той и сведе леко глава. Тя се вгледа в свирепите му сини очи и видя там напрежение и умора. Защо бе дошъл тук? Да я убие заедно с хората й? Изведнъж Пенелопа осъзна, че сега не знае нищо за него, освен репутацията му като убиец без милост и задръжки.
Избягна да гледа към другите кораби, плаващи към брега, и се насили да се усмихне.
— Поздравявам те, Хеликаон! Твърде много лета минаха, откак за последно те приветствахме тук. Ще наредя да донесат храна и вино на плажа. Можем да си поговорим за по-щастливи времена.
Той се усмихна насилено.
— Благодаря ти, господарке, но корабите ми са добре заредени с провизии. Възползвахме се от гостоприемството на стария Нестор и народа му по пътя си насам. Разполагаме с храна и вода за много дни.
Пенелопа бе шокирана, въпреки че не го показа. Нямаше представа, че Пилос е бил нападнат. Колко ли бяха умрели, зачуди се тя? Имаше много приятели и роднини там.
— И все пак ще разчупим заедно хляба, както някога, нали? — попита тя, отхвърляйки насила от ума си мислите за жертвите в Пилос. Вече не можеше да им помогне, но трябваше да спаси собствения си народ.
Той кимна и се вгледа преценяващо в старото укрепление и въоръжените мъже, които сега стояха по стените му.
— Да, господарке, ще разчупим хляба заедно. — Обърна се към Биас. — Чух, че си изгубил ръката си в битката при Крит. Радвам се, че си оцелял.
Черният мъж присви очи.
— Дано изгориш, Хеликаон — каза той студено. — Заедно с твоя кораб убиец.
Пенелопа му направи знак да отстъпи и старият войн се отдръпна на няколко крачки, но погледът му бе все така изпълнен с омраза. Царицата се обърна към него.
— Вече не съм в опасност, Биас. Върни се в укреплението.
Черният мъж сведе глава, отново изгледа Хеликаон и си тръгна.
Слугите положиха одеяло на пясъка и двамата седнаха. Въпреки че слънцето грееше в небето, Пенелопа нареди да се запали огън, какъвто бе обичаят при посрещането на приятели. Донесоха им хляб и вино, но те ядоха и пиха съвсем малко.
— Разкажи ми новините, Хеликаон. Тук в Итака не научаваме кой знае какво.