— Не искам да слушам, Идайос. Не се съмнявам, че ти и другарите ти смятате плана за лош, че тези хора не бива да получават оръжие, за да не го използват срещу нас или един срещу друг. Това може би щеше да е вярно в мирни времена, когато фригиец би убил тракиец заради една крава. Но при положение, че заплахата от другата страна на Хелеспонта постоянно е в ума им, те ще бъдат благодарни за оръжията и ще ни се отплатят с вярност.
Идайос отново пое дъх.
— Кажи ми — прекъсна го тя отново, — след като те поставих начело на сигурността на плажа, претърсвате ли всички посетители в Дарданос за оръжия, както наредих?
На лицето му се изписа неодобрение. Халисия знаеше, че отредената му роля не му се нрави. Да конфискува стари дървени бухалки и изтъпени мечове от посещаващите града мореплаватели, а после да им ги връща, когато си отиват, бе под достойнството му.
— Да, господарке — каза той. — Изпълняваме заповедите ти. При все това…
— Добре — каза тя. — Задачата е жизненоважна. Не я подценявайте. — След това се изправи преди някой друг да заговори. — Генерал Павсаний, моля ела с мен.
Двамата излязоха навън, прекосиха огрения от слънцето двор и стигнаха до претъпканите конюшни на царската стража.
Халисия вдигна лице към небето и вдъхна дълбоко миризма на коне, избеляла от слънцето слама и кожа. Забави крачка, за да позволи на стария войник да я настигне. Неговата засилваща се слабост я натъжаваше. През трите години след нападението над Дарданос възрастта сякаш тежеше по-силно на плещите му.
Откъм конюшните се разнесоха звуците на тропащи копита, а после яростно цвилене. Халисия влезе в дървената постройка. Плътно следвана от Павсаний, тя отиде до отсрещната стена, където бе завързан огромен черен кон. Той пръхтеше, тръскаше грива и биеше с копита по стените, което ги караше да скърцат и да се огъват. Когато тя се приближи към яслата, звярът я забеляза и скочи към нея с диви очи и треперещи ноздри. Масивните му гърди се удариха във вратата на яслата и най-горната греда се сцепи. Халисия дори не мигна, а остана на място и заговори тихо на животното, което я изгледа с омраза и отстъпи назад в сенките.
— Не знам защо изобщо държим това изчадие тук — измърмори Павсаний. — Докарахме го, защото създаваше проблеми в откритите конюшни. Сега вместо това тормози конете на стражите.
— Мислех, че ако е далеч от кобилите, ще се успокои — каза Халисия. — Винаги е толкова ядосан. Чудя се защо.
— Няма да е толкова ядосан, ако му отрежем топките — предложи генералът. — Тогава ще се успокои и ще стане годен за езда.
— Хеликаон смята, че може да го използва за разплод и да създаде с негова помощ нова порода бойни коне.
Павсаний поклати глава.
— Твърде много енергия и дух има в него, за да го оставим да буйства на свобода. Знаеш ли, че почти осакати един от най-добрите ми ездачи? Хвърли го на земята, а после заблъска с копита по краката му. Счупи ги и двата. Казвам ти, господарке, на това животно нещо не му е наред с главата.
— Отвори яслата, Павсаний.
Старецът не помръдна.
— Моля те, не го прави, царице моя.
Тя му се усмихна.
— Това е просто кон. Не е някакъв свиреп убиец. Изпълнявай заповедта.
Павсаний пристъпи напред и вдигна резето, а после отвори вратата само колкото Халисия да влезе. Тя го видя как вади меча си и разбра, че е готов да пререже гърлото на звяра, ако и застраши.
— Прибери го — каза меко. — И заключи след мен.
После влезе вътре и започна да тананика лека успокояваща мелодия. Бавно вдигна ръка и погали нежно врата на жребеца. Той заора в земята с копито с прилепнали към главата уши.
— Един ден — прошепна тя, притискайки лице до бузата му, — двамата с теб ще излезем сред поляните. Ти ще си цар сред конете, а кобилите ще се тълпят около теб.
Тя вдигна малко слама от земята и избърса широкия гръб на коня. След малко ушите му се надигнаха и той обърна глава към нея.
— Толкова си красив — каза Халисия. — Толкова красив и толкова силен.
Пусна сламата и бавно отстъпи към вратата. Павсаний я отвори и тя излезе. Когато резето падна на място, жребецът внезапно се вдигна на задни крака и ритна във въздуха. Генералът се препъна назад и почти падна. Халисия се засмя.
— Той ще бъде чудесен кон — каза тя.
— Не разбирам как го правиш — отвърна старият войник. Кълна се, че той те разбра, когато му заговори.
Когато излязоха навън, тя се обърна към него.
— Ще пояздиш ли с мен, генерале?
— За мен ще е чест, царице моя.
Павсаний извика едно конярче да доведе коне. Младежът се върна със стария скопец на Халисия — Танцьор — и спокойна леко полюшваща се кобила за Павсаний, която той напоследък бе започнал да харесва. Двамата излязоха от двора на конюшнята и насочиха животните към Морската порта, която гледаше към пристанището. Спряха конете на средата на склона и се загледаха през тясната морска ивица към брега на разкъсваната от войната Тракия.