Причината за това щастие спеше в задната стая. Тя знаеше, без да го поглежда, че Астианакс лежи по гръб с разперени ръце и крака като морската звезда, която бяха намерили на плажа веднъж. Отнесоха я у дома заедно с малко вода, но тя умря и детето я забрави. Андромаха обаче я скри в една кутия с неизползвани бижута и все още я поглеждаше от време на време, за да си спомня онзи щастлив ден и бездънната радост на момченцето от откритието на малкото морско създание.
Самата мисъл за детето спираше дъха й и тя трябваше да положи усилие на волята, за да не изтича при него и да вдигне спящото телце, за да почувства топлината и мекотата му до себе си.
Раждането бе трудно, както предсказа Хекуба. Тесните бедра на Андромаха се погрижиха за това. Мъките й продължиха по-голямата част от нощта и последвалата сутрин, а болката беше свирепа и разкъсваща. Ала не споменът за момента, в който положиха бебето в ръцете й, винаги предизвикваше буца в гърлото й. Не, тя винаги щеше да помни онзи миг няколко дни по-късно, когато в светлата хладна утрин детето отвори очи и я погледна. Очите му бяха ярки и сапфиреносини.
Очите на Хеликаон.
Гласът на Акса разпръсна спомените й:
— Касандра дойде да те види — каза тя.
— Касандра? Къде е сега?
— Ти се нуждаеше от сън. Не исках да те безпокоя, затова я отпратих — отвърна Акса леко предизвикателно.
— Ти си я отпратила? — Андромаха почти се усмихна. Принцеса Касандра, дъщерята на царя, отпратена от слугиня. После усети страх. — Ако цар Приам чуе за тази обида, ще нареди да те набият. Ще пратя някой да я повика обратно. Не, по-добре ти самата иди я извикай.
Изражението на Акса изразяваше безпокойство. Тя бързо събра нещата си, прибра ги в чантата и напусна терасата. Докато излизаше, Андромаха я чу да си мърмори: „Тя няма да дойде.”
Вероятно е права, помисли си тя. Касандра бе трудна като дете. Странността й и дарбата й да предсказва винаги отблъскваха хората надалеч. Дори онези, които я обичаха, като Андромаха и Хеликаон, се бояха от нечовешкото й умение да предрича бъдещето. Сега момичето бе на четиринадесет и след смъртта на майка си се беше затворила в себе си, бе станала по-тиха и дистанцирана. Като дете тя винаги говореше смело, но сега пазеше думите си толкова старателно, че Андромаха почти усещаше болка от това. Криеше се в сенките на женските покои и храма на Атина, а приятелите й я виждаха все по-рядко и по-рядко
Именно Касандра бе причината за най-скорошния спор на Андромаха с Приам. Царят бе обявил, че момичето ще бъде пратено на остров Тера, както майка й Хекуба и самата Андромаха някога. Касандра прие решението без оплаквания, но Андромаха побесня, щом чу това.
Тя отиде при Приам в мегарона му — сцена на толкова много от техните битки. Той я гледаше, докато прекосяваше голямата зала, за да застане пред него, а очите му жадно блуждаеха по тялото й. Бе чула, че царят е болен, но сега й се струваше силен, макар и да носеше изцапана с вино роба, а очите му да блестяха неестествено ярко.
— Андромаха — каза той. — Напоследък рядко идваш в двореца ми. Но мога да предположа защо си тук. Не си дошла да изразиш почитта си към своя цар. Предполагам, че както винаги идваш да спориш.
— Чух, че Касандра ще бъде пратена в Благословения остров — каза тя тихо. — Очаквах, че ще се консултираш с мен, след като прекарах две години там.
Той се засмя.
— И какво щеше да ми кажеш, ако го бях сторил, дъще?
— Щях да кажа, татко, че пътуването до Тера е твърде опасно. Имах приятелка, която трябваше да преживее ужаса на изнасилването и смъртната опасност от пирати. А сега в онези води плават вражески флотилии.
— Приятелка? — изсмя се той. — Говориш за бегълката Калиопа, чието предателство към ордена създаде нуждата да пращам дъщеря си да я замести. И все пак, какво ли друго би могъл да очаква, който и да е от дъщерята на Пелей — това семейство се дави в предателства и поквара.
Отговорът на Андромаха бе незабавен и леден:
— Ако го нямаше предателството на Калиопа, сега щях да гния в някоя гробница, а синът ми никога нямаше да отвори очи в този свят.
При споменаването на Астианакс, изражението му се смекчи.
— Винаги сме възнамерявали Касандра да служи на Спящия бог. Майка й Хекуба го искаше, а и самата тя го предсказа.
— Ти никога не си вярвал в предсказанията на Касандра — каза Андромаха ядосано.
— He, но ти им вярваш.
Тя знаеше, че няма какво да отговори на това. В миналото бе говорила с Приам за точността на думите на момичето. Нямаше как сега да твърди, че Касандра е сгрешила.