В онзи момент подобно нещо се стори на младежа неизмеримо по-вълнуващо от това да се грижи за добитъка, да стриже овце или да реже главите на пилетата. Офицерът каза, че само мъже на възраст над петнадесет лета могат да се запишат, но Скорпиос бе висок за възрастта си и направи крачка напред с около двадесетина други младежи. Войникът им каза какви достойни войни ще станат и колко се гордее с тях. Баща му никога не бе казвал, че се гордее с него заради каквото и да е. Думите, които чуваше от него, бяха най-вече „мързелив”, „тромав”, „немарлив” и „нехранимайко”.
Две години по-късно думите на войника не звучаха толкова златни. Скорпиос бе видял как четирима от приятелите му биват осакатени, а други петима — убити. Останалите бяха разпръснати из троянските отряди, които все още се намираха в Троя. На шестнадесет години той бе ветеран, опитен с лъка и меча, който бе раняван два пъти и сега всеки ден се молеше на великата богиня да го опази, за да може да се върне във фермата на баща си, където щастливо да събира кравешки лайна до края на дните си.
Долови нечие тихо хъркане и се надигна. Видя Банокъл, който спеше срещу него под клоните на едно дърво. Този човек бе напълно безстрашен. Скорпиос имаше чувството, че смелостта на война би трябвало да го вдъхновява, но вместо това ставаше обратното. Колкото по-спокоен изглеждаше Банокъл в битка, толкова повече той трепереше и си представяше как лежи на бойното поле, хванал в ръце собствените си черва.
Видя, че Юстинос седи под лунната светлина и бръсне темето си незаинтересовано с малкия си бронзов нож. Скорпиос огледа и останалата част от лагера. Енион и Олганос ги нямаше, но слабият червенокос Керио стоеше наблизо. Скорпиос не го харесваше, защото винаги се оплакваше. Това обаче нямаше значение, защото Керио бе добър боец и човек, на когото можеш да разчиташ до себе си по време на битка.
Червенокосият войник се изправи с едно плавно движение и отиде да клекне при Юстинос и Скорпиос.
— Само го чуйте как хърка — прошепна той с глас, изпълнен с презрение. — Как можа Урсос да го остави начело? У дома имам две хрътки с повече акъл от него.
Юстинос сви рамене и продължи да се бръсне. Скорпиос изгледа Керио и антипатията надви.
— Забелязвам, че шепнеш и го казваш само докато Банокъл спи.
— Страхливец ли ме наричаш, малко катамитче?
— Не, просто отбелязва наблюдение — вметна спокойно Юстинос.
— O, а сега има нужда ти да говориш вместо него, така ли?
Скорпиос искаше да се защити, но истината бе, че се боеше от Керио. Нещо в този човек го притесняваше, някаква нередност в очите му. Затова си замълча. Юстинос приключи с бръсненето и прибра ножа в малкия калъф на колана си.
— Знаеш ли, Керио — каза той с равен глас и отегчен тон. — Никога не съм те харесвал. Ако трябваше да избирам между това да следвам Банокъл или теб, винаги бих избрал Банокъл. Всъщност, ако изборът е между теб и някоя от тия хрътки, които спомена, ще взема кучето.
Сега беше ред на Керио да замълчи. Той хвърли убийствен поглед на Скорпиос и се отдръпна, облягайки се на едно дърво
— Това не е човек, когото искаш за враг — каза Скорпиос.
— Няма човек, когото да искам за враг, момче. — Юстинос го изгледа сериозно. — Виждал съм те как се биеш. Нямаш причина да се боиш от него.
Скорпиос се опита да прикрие смущението си.
— Не се боя от него.
Юстинос сви рамене и се излегна. Младежът въздъхна.
— Всъщност ме е страх. По време на битка, когато атакуваш заедно с другарите си, е различно. Но с Керио… боя се, че щом заспя и ще ми пререже гърлото.
Юстинос кимна.
— Знам какво имаш предвид, но не мисля, че е толкова лош. Просто е луда глава. Истината е, че и той се страхува също толкова, колкото и всички ние. Цялата тази страна е смъртоносен капан.
— Ти изплашен ли си?
— О, да.
— Ами Банокъл? Мислиш ли, че той се бои?
Юстинос се ухили.
— Знаеш историите не по-зле от мен. Спасил е принцеса oт пиратите, после господарката Андромаха от убийци. Това го прави специален. Но онова, което ми спира дъха е, че е женен за Голямата Руж — най-страховитата курва в Троя. Мъж, който е способен на това, не се бои от нищо.
Енион дойде иззад дърветата, пусна лъка и колчана си на земята и седна до тях. Свали шлема си и се прозина широко.