Стомахът й се сви с първите признаци на паника. Нямаха храна, нямаха пари, а подутите й колене не можеха да я отведат твърде далеч. Дори и сега врагът със сигурност претърсваше града за принцовете, решен да избие царския род.
Да избие царския род.
Мисълта за Резос отново изпълни сърцето й с болка. Вятърът шептеше сред дърветата и тя вдигна поглед към ярката луна, спомняйки си деня, когато за пръв път я бяха отвели до царските покои. Беше толкова отдавна. Казаха й, че малкият Резос е непослушно дете и му трябва строга дисциплина. Цар Ейоней й нареди да го бие с пръчка, ако не я слуша. Мирин никога не го стори. Обикна го от първия миг, в който го видя. Тъй като бе грозна и набита жена, никой никога не я бе ухажвал и тя се беше примирила с живот, отдаден на самотна служба. С малкия Резос обаче откри радостите и болките на майчинството. Видя го как израства от кльощаво момче в прекрасен младеж и силен мъж. Дори и като цар, с всички задължения на войната, които го притискаха отвсякъде, той се усмихваше, щом я видеше, и я прегръщаше. Когато първият му син Перикъл се роди, царят доведе Мирин в двореца, за да се грижи за него. Това бе втората най-велика радост в живота й, защото момченцето приличаше на баща си и като се изключи нейната собствена слабост, сякаш годините се бяха стопили и тя бе отново млада и отново майка.
Дори войната и битките не бяха нарушили радостта й. Вътре в двореца всичко бе спокойно и безопасно, както винаги.
До днес.
Тя чу движение зад гърба си и се обърна, прободена от внезапен страх. Но това не бе вражески войник, а младият Перикъл Принцът приклекна до нея. Мирин незабавно напълни пукнатата чаша с вода и му я подаде.
— Какво ще правим сега, господарю? — попита го тя и в същия миг я изпълни срам. Да, той беше умен и с ум, бърз като ловуващ ястреб, ала си оставаше само момче. Видя как лицето му се сковава, а тъмните му очи се разширяват от страх. — О, съжалявам, миличък мой — прошепна тя. — Просто мислех на глас. Всичко ще се оправи. Сигурна съм!
— Баща ми е мъртъв — каза Перикъл. — Нищо няма да се оправи, Мирин. Сега те ще дойдат за Обас и мен.
Тя не знаеше какво да му каже, а думите му я изпълниха с ужас. Тъмнината наоколо им изглеждаше заплашителна, а шепотът на вятъра в клоните — опасен и зловещ.
— Ще се скрием в гората. Няма… няма да ни намерят.
Перикъл обмисли предложението.
— Ще предложат злато на всеки, който ни залови. Ще се появят ловци. Не можем да останем тук. А и нямаме храна.
Детският глас прониза тишината на нощта:
— Перикъл! Перикъл! — изкрещя малкият Обас, тичайки oт съборетината. По-голямото момче дотича до него и приклекна.
— Не бива да вдигаш толкова шум — каза той строго. — Лошите хора ще ни намерят, ако викаш.
— Искам тате! Искам вкъщи!
— Лошите хора са в дома ни, Обас. Не можем да се приберем.
— Къде е тате?
— Не зная.
Мирин се надигна с мъка на крака и отиде при двете момчета. В същия миг чу движение сред дърветата зад тях. Перикъл скочи на крака и се огледа.
— Тате! Тате! — извика Обас.
Трима мъже излязоха от шубрака. Бяха високи, с дълги, сплетени на плитки руси коси и боядисани лица. Мирин стигна до децата, вдигна по-малкото и го прегърна. Перикъл остана на място, загледан в идоноите и дългите мечове в ръцете им. По дрехите им се виждаше кръв.
— Оставете ни на мира — извика Мирин. — Просто си вървете.
Още седмина войни излязоха от сенките на дърветата със сурови изражения и жестоки очи.
Детегледачката отстъпи към колибата. Водачът на идоноите изгледа Перикъл.
— Приличаш на баща си — каза той. — Ще сложа главата ти на копие до неговата.
Обас започна да плаче и Мирин го потупа по гърба.
— Няма, малкия ми, няма — каза тя. — Спокойно.
Войнът пристъпи към Перикъл и вдигна меч. Момчето не помръдна и го изгледа предизвикателно.
— Давай, страхливецо! — каза то.
После сред поляната се разнесе друг глас:
— Нищо чудно, че вие, козоебци такива, си боядисвате лицата. Не съм виждал по-грозни копелета.
Мирин се обърна и видя едър мъж с блестяща броня, който излезе иззад дърветата зад колибата. Носеше две оръжия — сабя и къс меч.
Идонойският войн се обърна към него, а другите мъже се скупчиха заедно с вдигнати оръжия.
Новодошлият се спря на петнадесетина крачки от водача.