— Е? — попита той. — Защо просто си стоиш? В името на топките на Арес, да не би да си и страхливец, освен че си грозен?
Идоноят изрева от ярост и се затича към война, следван от хората си.
За изненада на Мирин, новодошлият внезапно падна на едно коляно. Залп от стрели изсъска във въздуха над главата му и се заби в нападателите. Четирима мъже паднаха, двама се препънаха назад с черни стрели, излизащи от гърдите им. Войнът с блестящата броня се вдигна на крака и се хвърли към оцелелите идонои. Битката бе кратка и кървава. Новодошлият порази другите войни като ураган, остриетата му не спираха да пускат кръв. Водачът падна, а от гърлото му бликна алена струя. Други двама бяха поразени от стрели. Последният оцелял се завъртя на пети и избяга.
Миг по-късно двама конници се появиха в галоп откъм дърветата с лъкове в ръце и се спуснаха след бягащия войн.
Мирин почувства слабост, виеше й се свят. Опита се да свали Обас на земята, но той се вкопчи в нея. Затова, все така хванала момчето, тя седна, стенейки от болката в лявото й коляно.
Войнът с блестящата броня я подмина и отиде до един oт ранените идонои, който се опитваше да изпълзи към дърветата. После заби късия си меч в гърба на мъжа.
Появиха се още трима мъже с подобна броня. Мирин видя как един от тях отиде до мъжа, който ги беше спасил.
— Заповедите ни бяха да избягваме битките — каза новодошлият и свали шлема си. Беше млад, с тъмна и къдрава коса.
— О, богове, Олганос, това не беше битка! Беше… стълкновение!
— Стълкновение или не, това ни излага на опасност.
— Да не би да съжаляваш, че спасихме децата?
— Не, разбира се, че не. Радвам се, че са живи. Но повече се радвам, че ние сме живи. Знаеш много добре, че трябваше да останем скрити. Ако някой се бе измъкнал, щяхме да се принудим да бягаме, а така нямаше да успеем да завършим мисията си. Мисия, която е по-важна от живота на две деца.
Банокъл видя, че старицата го зяпа с изплашени очи. Остави Олганос и отиде да приклекне до нея. Щом го стори, пухкавото русо дете в ръцете й започна да плаче.
— В името на Арес, момче, вдигаш повече шум от скопено магаре — каза той.
— Брат ми е много млад и много изплашен — каза тъмнокосият младеж.
Банокъл стана и отиде при него.
— А ти не си ли изплашен?
— Изплашен съм.
— Мъдро. Това са плашещи времена. Хареса ми как не се даде на онези тъпаци. Имаш кураж, момче. Сега успокой брат си и го накарай да спре с това квичене. Ушите ме болят от него.
В този миг се разнесе звук от тичащ кон. Банокъл стана на крака, докато Керио се връщаше на поляната, а после дотича до него.
— Предполагам, че сте го убили?
— Естествено, че го убихме! — отвърна слабият ездач. — И оставих Юстинос в края на гората, за да бди в случай, че дойдат още.
Презрението в гласа му подразни Банокъл, но той се помъчи да овладее гнева си.
— Извлякохте ли тялото обратно в гората? — попита русият войн.
— Не, тъпак такъв. Заковах го на едно дърво със знак, който да сочи към нас — отвърна Керио, вдигна крак и скочи на земята.
— Трябва да се погрижиш за това кръвотечение от носа — каза Банокъл.
— Какво кръ…
Юмрукът на микенеца се заби в лицето на другия мъж и го запрати назад. Шлемът му изхвърча и издрънча в близкото дърво. Керио падна тежко на земята и се помъчи да стане, но Банокъл го достигна пръв и го вдигна за косата.
— Ще попитам пак — каза той. — Извлякохте ли козоебеца обратно в гората?
— Да — отговори червенокосия, докато от счупения му нос течеше кръв.
Банокъл пусна Керио, който пак се свлече на земята. После се обърна към другите трима мъже.
— Някой друг от вас, кравешки лайна, иска ли да ме нарече тъпак? Хайде! Излейте си мъката!
Енион пристъпи напред и постоя известно време без да продума, дърпайки брадата си сякаш размишлява. Накрая заговори:
— Честно казано не мисля, че трябва да се включвам в спора, Банокъл, тъй като вече съм те наричал тъпак няколко пъти. Последния път, ако правилно си спомням, беше на сватбата ти, когато реши да танцуваш на масата, падна от нея и си заклещи крака в гърнето за пикаене.
Останалите се разсмяха. Гневът на Банокъл отмина и той се ухили.
— Хубав ден беше — каза той. — Или поне така ми казаха. Не си спомням много от него.
Юстинос се върна в лагера.
— По пътя идват още мъже, Банокъл — каза той. — Изглежда търсят нещо или някого. Трябва да си вървим.
— Кого, в името на Хадес, ще търсят посред нощ? — измърмори Банокъл. — Би трябвало да си празнуват победата.