Банокъл отиде и коленичи до Керио. Мъжът бе с прерязано гърло и очевидно мъртъв.
— Свалете му бронята — каза русият войн.
После отиде при мъртвите идонои. Двама носеха раници. Банокъл претърси първата и откри няколко комата хляб и малко изсушено месо. Настроението му се подобри. Той откъсна парче хляб и отхапа. Беше препечен и солен, от любимия му вид. Остави раницата на земята и отвори другата.
Там имаше още храна… и малка, запечатана с восък амфора. Банокъл счупи восъка и я вдигна до ноздрите си. Усети прекрасната миризма на вино. Въздъхна. Олганос се приближи до него.
— Ето това — каза Банокъл, вдигна амфората и отпи дълбоко, — си заслужаваше боя.
XXX
ХРАМЪТ НА НЕПОЗНАТОТО
Хеликаон стоеше на кърмата на „Ксантос” заедно с Ониакус, който държеше руля. Дългото пътуване около западната брегова линия бе преминало почти без инциденти. Видяха малко кораби и всичките бяха малки търговски съдове, които прегръщаха брега и се втурваха към земята в мига, в който видеха дарданската флота.
В морето обаче нямаше бойни кораби и това го тревожеше.
До този момент флотилиите на Агамемнон бяха станали огромни и се натрапваше тревожният въпрос: къде се намираха?
Скалистата брегова линия на Аргос се намираше до тях и корабите плаваха край малки села и пристанища, придвижвайки се все на изток, към островите югозападно от Самотраки.
Към залез забелязаха търговска галера с висока палуба, понесла се на изток. Корабът не направи опит да им избяга и Хеликаон сигнализира на два от най-предните си съда да го пресрещнат. Търговецът се подчини и насочи галерата си успоредно с „Ксантос”.
Хеликаон отиде до парапета и погледна надолу към палубата. Гребците седяха спокойно, с прибрани гребла. Един дебел търговец, облечен в богата лилава роба, вдигна поглед към него. Мъжът имаше дълга тъмна коса и брада, накъдрена с горещо желязо по хитски обичай.
— Пътуваме под закрилата на императора и не участваме във вашите войни — извика той.
— Накъде сте се насочили? — попита го Хеликаон.
— През Хелеспонт и у дома.
— Ела на борда на кораба ми, за да пием вино.
Спуснаха въже и пухкавият търговец се качи на високия кораб. Когато преодоля парапета, бе зачервен и дишаше тежко. Огледа се наоколо с интерес.
— Чувал съм за „Ксантос”, цар Еней — каза той. — Много хубав съд.
— Приятелите ме наричат Хеликаон, а аз винаги съм бил приятел на онези, които служат на императора.
Мъжът се поклони.
— Името ми е Онигантас. Миналата година щях да се опиша като богат търговец. Тези дни обаче бедността ни дърпа към себе си. Тази ваша война е унищожителна за търговията.
Хеликаон нареди да донесат вино и поведе Онигантас към високата задна палуба. Търговецът отпи от чашата си, измърмори няколко одобрителни коментара към качеството на виното, а после се умълча, впил големите си тъмни очи в своя домакин.
— Къде те отведе пътуването ти? — попита Хеликаон.
— От Атина по брега до Тракия. Там вече няма търговия.
— Значи си плавал надолу по Аргос?
Онигантас кимна.
— И продадох товара си с малка загуба. Това не са добри дни. Хеликаон.
— Какви новини носиш от Аргос?
— Новини? Аз носех подправки и парфюми.
— Нека не си играем игрички, Онигантас. Ти си неутрален. Ако аз бях някой от генералите или адмиралите на Агамемнон, щях да използвам подобен съд, за да пренася информация. Помолили ли са те за подобна услуга?
— Трябва да бъдем предпазливи — отвърна Онигантас с лукава усмивка. — Много хора говорят по бреговете или в пристанищата, но като неутрален търговец не би било добре да предлагам услугите си на една или друга страна. Това би ме направило агент на нечия сила и неутралността ми би се стопила.
Хеликаон обмисли думите му. На повърхността аргументът изглеждаше разумен, но нито Агамемнон, нито генералите му биха уважили неутралността на хитски кораб, освен ако това не служи на целите им. Единственият начин Онигантас да прекоси в безопасност територията на войната беше да носи доказателство, че Микена му го позволява. И след като търговията бе толкова непоправимо нарушена, хитският търговец вероятно си добавяше приходи като разнасяше съобщения от и към микенските генерали.
— Виждам, че ти си проницателен човек — каза Хеликаон накрая.