— Е, аз пък мисля, че е пълна безсмислица — оплака се Ониакус. — Разхищение на хубав мрамор и труд.
Когато отново излязоха под светлината на луната, Хеликаон се загледа над морето.
— Готов ли си да говориш за чутото? — попита Гершом.
Царят на Дардания си пое дълбоко дъх.
— Исмарос е паднал, както и Ксантея — каза той. — Това оставя само Калирос. Укрепленията там не са силни. Така че трябва да предположим, че вече или е под обсада, или е паднал.
— Но Хектор е в Тракия — каза Ониакус. — Той никога не губи. Ще смаже врага.
— Според Онигантас Хектор е спечелил няколко битки, но от Тесалия и Микена се изсипват все повече и повече вражески войски. Последните доклади потвърждават, че Хектор е в Родопите, изправен пред три армии.
— Той ще ги пребори — настоя Ониакус.
— Може би — съгласи се Хеликаон. — Но дребните победи нямат никакво значение. Тракия е изгубена. Мисля, че Хектор ще се опита да върне армията си в Карпеа при корабите, а после да прекоси проливите и да дойде в Дардания. Това е единствената му надежда за оцеляване.
— Ами флотата на Менадос? — вметна Гершом.
— Те или са тръгнали към Хелеспонт, за да пресрещнат Хектор, или планират да нахлуят в Дардания. Ако е първото и корабите на Хектор се опитат да прекосят незащитени, ще бъдат потопени до един.
— Ще ми простиш, ако отбележа, че тук има доста голямо количество предположение — каза Гершом. — Хектор може и да не тръгне към Карпеа. Може да е отишъл да помогне на Калирос. И дори ако си прав, може и вече да е в Карпеа и да се готви за прекосяване. Има твърде много несигурност и няма как да знаем дали ще стигнем навреме, за да му помогнем.
Хеликаон се отдръпна от двамата и ги остави да спорят. Трябваше му време да помисли.
Ако отплаваше към Карпеа и микенският адмирал Менадос нападнеше Дардания, клането щеше да е ужасяващо. Ако се насочеше към дома да защитава земите си и микенците унищожаха Хектор и Троянския кон, войната щеше да бъде изгубена.
А имаше и още една неприятна мисъл, която нямаше намерение да споделя с помощниците си. Крепостта в Дарданос можеше да удържи обсада… освен ако врагът не бе сигурен, че градът ще отвори врати пред тях. Агамемнон беше коварен и веднъж вече бе използвал предатели срещу Троя, когато подкупи сина на Приам, Агатон, да се изправи срещу него. Ами ако вече имаше свой агент в Дарданос?
Тогава си помисли за Халисия. Последния път, когато микенците бяха атакували града, те я изнасилиха и пронизаха, а после убиха сина й пред очите й. Отново ли ще я подложиш на това, прошепна глас в сърцето му?
Хеликаон не беше човек, склонен към емоционални изблици или груби псувни, но внезапно започна да ругае дълго и цветисто. Двамата му спътници млъкнаха.
— Нямам рационален начин да стигна до решение — каза той накрая. — Има твърде много неизвестни. Менадос може вече да е в Хелеспонт или да е свалил армията си в Дардания. Хектор може да се бие в Калирос или някъде по пътя към брега. А трябва да мислим и за флотата, която Одисей е използвал, за да нападне Исмарос. Къде е тя? Не знаем нищо.
— Значи започваме от подходящото място — каза Гершом и обърна поглед назад към озарения от луната храм.
Банокъл изведе сивия си кон от дърветата и го подкара по нанадолнището. Зад него се показа Юстинос с младия принц Перикъл пред себе си. След тях се появи детегледачката Мирин с детето Обас, които яздеха жребеца на Керио. Следваха ги Скорпиос и Енион. Банокъл погледна назад. Скорпиос носеше неговия лък. Енион, от чиято рана все още капеше кръв дори през шевовете, изглеждаше свит в себе си, с изгърбени рамене и сведена глава.
Малко по-напред видя Олганос да слиза от коня си точно преди хребета на нисък хълм, за да пропълзи до горе и да надзърне към откритата територия от другата страна.
Обедното слънце грееше от ясното небе, ала в планината духаше хладен вятър. На Банокъл му бе писнало да командва и в слепоочията му пулсираше тъпа болка. Нямаше представа накъде са тръгнали, освен мъглявите думи на Олганос за някакъв висок проход. Спомняше си, че е минал през подобно място, но нямаше да може да го открие отново, дори животът му да зависеше от това.
Какъвто именно беше случаят.
Болката се усили. Банокъл свали шлема си и позволи на бриза да разхлади пропитата му с пот руса коса.
Юстинос се приближи до него и дръпна юздите.
— Енион страда — каза той. — Онзи удар може да му е разбил черепа.
Банокъл си сложи отново шлема и срита коня си в галоп надолу по склона. Спря го до жребеца на Олганос и пролази до младия войник.