Выбрать главу

Видя, че една старица с ястребово лице го гледа.

— Колко тъжен ден — каза посланикът мрачно, опитвайки се да придаде на гласа си безкрайна мъка. Не я бе видял да пристига, но сега тя стоеше до него със строго изражение и се подпираше на дълга резбована тояга. Очите й бяха тъмни и свирепи, а бялата й невчесана коса обрамчваше лицето й като лъвска грива. Носеше дълга сива роба, а на гърдите й имаше избродиран със сребърна нишка бухал. Жрица на Атина.

— Детето няма да умре — каза тя. — Защото е била благословена от богинята. Царицата обаче ще умре, освен ако тези глупаци не ме извикат.

Един слаб, прегърбен жрец излезе от спалнята. Видя жената с твърдото лице и сведе глава за поздрав.

— Боя се, че краят е близо, Велика сестро — каза той. — Детето проби.

— Тогава ме отведи при нея, идиот такъв.

Хераклитос видя как лицето на жреца почервеня, но той отстъпи и й направи жест да го последва обратно в стаята. Корава стара врана, помисли си посланикът. После си спомни, че жрицата бе говорела за бебето като за нея. Гадателка значи… или просто си мислеше, че е такава. Ако беше права, значи чакането се оказваше още по-безсмислено. Кой се интересуваше дали едно момиче ще живее, или ще умре? А дори и да е момче, помисли си той мрачно, цар Ектион вече имаше двама силни млади синове.

Нощта се проточи и Хераклитос, заедно с двадесетината останали в коридора, чакаше неизбежния скръбен вой, който да възвести смъртта на царицата. Но после точно когато зората пукна, се разнесе плачът на новородено. Звукът бе толкова пълен с живот, че донесе на изтормозения посланик внезапна радост и повдигна духа му, което той не смяташе за възможно.

След малко всички дворяни, а с тях и Хераклитос, бяха отведени в покоите на царицата, за да посрещнат новодошлото.

Бебето бе положено в люлка до леглото, а бледата и изтощена царица почиваше, завита до кръста с одеяло. По чаршафите имаше много кръв. Хераклитос и останалите се събраха в стаята смълчани, вдигнали ръце над сърцата си в знак на почит. Царицата не проговори, но жрицата на Атина, чиито ръце бяха покрити със съсирваща се кръв, вдигна бебето от люлката. То изплака.

Посланикът видя на челото на детето, близо до косата, петънце, което първоначално помисли за кръв. После осъзна, че е родилен белег, почти идеално кръгъл, като щит, но с назъбена бяла линия през средата.

— Както и предсказах, детето е момиче — каза жрицата. — Тя е благословена от Атина. И ето го доказателството — добави, прокарвайки пръст по белега. — Виждате ли го всички? Това е щитът на Атина — Гръмотевичния щит.

— Как ще се казва тя, царице? — попита един от дворяните.

Жената се размърда и прошепна:

— Палесте.

На следващия ден Хераклитос напусна града и се отправи на дългото пътешествие обратно към Троя с новината за раждането на принцеса Палесте и много по-важната вест за договора между двата града. Затова и не присъстваше, когато цар Ектион се върна и отиде при леглото на жена си. Царят, все още в бойната си броня, се наведе над люлката и се пресегна вътре. Една дребна ръчичка го посрещна. Царят протегна пръст и се засмя, когато бебето го стисна здраво.

— Има силата на мъж — каза той. — Ще я кръстим Андромаха.

— Аз вече я нарекох Палесте — отвърна жена му.

Ектион се наведе и я целуна.

— Ще имаме и още деца, ако боговете решат. Името Палесте може да почака.

За Хераклитос следващите деветнадесет години бяха богати и успешни. Пътуваше на юг до Египет, на изток до центъра на Хитската империя и на северозапад през Тракия и Тесалия до Спарта. Междувременно ставаше все по-богат. Две жени му родиха петима синове и четири дъщери и боговете го благословиха с добро здраве. Богатството му, също като това на Троя, неизменно растеше.

Но после късметът му свърши. Всичко започна с постоянно нарастваща болка в долната част на гърба и суха кашлица, която не го оставяше дори в топлината на лятното слънце. Плътта му се стопи и той знаеше, че Тъмният път приближава. Въпреки това продължаваше да работи, все така се стараеше да служи на господаря си и така една нощ го извикаха в царските покои, където цар Приам и жена му Хекуба тъкмо бяха говорили с гадател. Хераклитос не знаеше какво е предсказал той, но царицата — свирепа и безскрупулна жена — изглеждаше много напрегната.

— Поздрави, Хераклитос — каза тя без изобщо да отбележи слабостта му или да прояви внимание към здравето му. — Преди няколко години ти ходи в Тива в полите на Плакос. Каза, че там се е родило дете.