— Не. Работя в адвокатска кантора. При Рути и Гудхю в Пендълтън Билдинг.
— Там ще е било. Идвах при вас веднъж. Харесва ли ви, харесва ли ви това? Аз съм го проектирал. — Той взе друга тел за разбиване на яйца от кутията и я показа. — Направена е точно както трябва, разбирате ли. И с нея бързо се работи. Обикновено я правят прекалено стегната или прекалено тежка, освен във Франция.
— Добре изглежда — отговори тя. — Имам стар електрически миксер, но ми се щеше да окача това на стената. Тук ли работите? Преди не работехте тук. Сега си спомних. Работехте в някаква кантора на Старк Стрийт и ходехте на лекар за Доброволно лечение.
Той нямаше представа какво или колко си спомня тя, нито пък как то съвпада с многобройните негови спомени.
Разбира се, жена му беше сивокожа. Казваха, че все още имало сиви хора, особено в Средния запад и Германия, но повечето от останалите се бяха върнали към предишните си цветове — бял, кафяв, черен, червен, жълт и смесен. Съпругата му беше сива, далеч по-блага от тази, помисли той. Тази Хедър носеше черна чанта с месингова закопчалка и, по всяка вероятност, четвъртинка коняк в нея; опитваше се да изглежда безцеремонна. Съпругата му не беше агресивна, а, макар и храбра, се държеше скромно. Това не беше неговата съпруга, а една по-свирепа жена, ярка и трудна.
— Точно така — отговори той. — Преди Прелома. Имахме… Всъщност, г-це Лилейч, имахме среща за обяд. В „При Дейв“ на Анкени. Така и не се състоя.
— Не съм г-ца Лилейч, това е моминското ми име. Аз съм г-жа Андрюз.
Огледа го с любопитство. Той стоеше и понасяше действителността.
— Съпругът ми бе убит в Близкоизточната война — добави тя.
— Да — съгласи се Ор.
— Вие ли проектирате всичко това?
— Повечето от приборите и разните там неща. И готварските съдове. Вижте, харесва ли ви? — Показа чайник с медно дъно, масивен и при все това изискан, с пропорции, наложени, също както при строежа на ветроход, от необходимостта.
— Кой не би го харесал? — отговори тя, посягайки. Подаде й го. Тя го повдигна и му се възхити.
— Обичам предметите — рече той.
Тя кимна:
— Вие сте истински творец. Красив е.
— Г-н Ор е специалист по осезаемостите — вметна собственикът, безизразно, говорейки от левия си лакът.
— Ами да, спомних си — възкликна Хедър. — Разбира се, че беше преди Прелома, ето защо всичко е объркано в съзнанието ми. Вие сънувахте, искам да кажа, смятахте, че сънувате неща, които се случваха. Нали така? Но докторът ви заставяше да сънувате все повече и повече, а вие не искахте и търсехте начин да се измъкнете от Доброволното лечение при него, без да ви лепнат Задължително. Видяхте ли, че си спомних. Прехвърлиха ли ви към друг психиатър?
— Не. Израснах ги — рече Ор и се разсмя. Тя също се разсмя.
— Какво стана със сънищата?
— О… продължих да сънувам.
— Мислех, че можете да промените света. Това ли е най-добрият свят, който успяхте да направите, тази бъркотия?
— Какъвто е, с него ще трябва да се оправим.
Сам той би предпочитал по-малка бърканица, но не зависеше от него. Поне в сегашната действителност тя съществуваше. Направи всичко, за да я намери, не успя и потърси компенсация в работата; тя не го утеши кой знае колко, но му прилягаше, а той беше търпелив човек. Сега обаче трябваше да сложи край на сухата и мълчалива скръб по изгубената си съпруга, защото тя стоеше пред него, за да бъде спечелена отново, свирепа, непокорна и крехка непозната.
Познаваше я, познаваше своята непозната, знаеше как да поддържа разговора с нея, как да я накара да се разсмее. Накрая предложи:
— Искате ли да пием кафе? До нас има кафене. Тъкмо съм в почивка.
— Не може да бъде — рече тя, защото беше пет без четвърт. Погледна към извънземното. — Наистина ми се пие кафе, но…
— Ще се върна след десет минути, Е’немемен Асфа — обеща на работодателя си Ор, докато отиваше да си вземе шлифера.
— Не се връщай — позволи му Асфа. — Има време. Има връщания. Да отидеш значи да се върнеш.
— Признателен съм ти — благодари му Ор и стисна ръката на началника си. За човешката ръка големият зелен плавник беше хладен на пипане. Излезе с Хедър в топлия дъждовен летен следобед. Извънземното ги проследи с поглед отвътре през витрината на магазина, тъй както би ги проследило морско същество от аквариума си, видя как преминаха и потънаха в мъглата.