всъщност нямаше време да мисли, защото от гардероба изскочи Чърч. При вида на Луис, тялото му се изви като дъга, също както на котките, придружаващи вещиците, изрисувани на картичките за Халоуин. Котаракът изсъска. През полуотворената му уста се виждаха острите му като тесли зъби.
— Разкарай се от там — промърмори Луис. Чърч отново изсъска, но не се помръдна.
— Разкарай се, казах! — извика лекарят и хвана първата попаднала му под ръка играчка на Гейдж — пластмасово локомотивче, което на светлината на нощната лампа изглеждаше кафяво, като засъхнала кръв. Замахна към котарака, който не само че остана прикован на мястото си, а изсъска още по-силно.
Изведнъж, без да се замисли, Луис запрати играчката към Чърч — този път не му беше до шеги и до игри; замахна с всичка сила, ядосан и същевременно изплашен от нахалството на котарака, който се криеше в тъмния гардероб в стаята на Гейдж и отказваше да излезе, сякаш това място му принадлежеше.
Попадението му беше съвършено точно. Чърч измяука и избяга. Както винаги напоследък, движенията му бяха тромави — блъсна се във вратата и за малко не падна на излизане.
Гейдж се размърда, промърмори нещо, сетне се обърна на другата си страна и отново заспа. Луис усети, че му прилошава, челото му беше оросено с пот.
— Луис? — прозвуча разтревоженият глас на Рейчъл. — Да не би Гейдж да падна от креватчето?
— Не, Гейдж спи, скъпа. Чърч събори някакви играчки.
— А, добре.
Луис изпита същото чувство, което навярно би изпитал, ако откриеше змия, пълзяща върху гърдите на сина му или огромен плъх, настанил се на полицата над леглото на Гейдж. Естествено, подобна мисъл беше ирационална. Но когато проклетото животно изсъска така злобно от гардероба…
(Помисли си, че е Зелда, нали? Помисли си, че е Веуикият и стуашен Оз.)
Затвори вратата на гардероба, като с крак натика вътре изсипалите се играчки. Заслуша се, докато чу изщракването на ключа, а след моментно колебание дръпна и резето.
Отново се върна при креватчето на детето. При преобръщането завивките на Гейдж се бяха омотали между краката му. Луис внимателно ги издърпа и зави сина си. Сетне дълго стоя до леглото, докато наблюдаваше заспалото дете.
ВТОРА ЧАСТ
ГРОБИЩЕТО НА МИКМАКИТЕ
Когато дойде във Витания, Исус намери, че Лазар е вече от четири дни в гроба. Марта, като чу, че иде Исус, посрещна го и рече:
— Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Исус й рече:
— Брат ти ще възкръсне.
36
Навярно е погрешно да се мисли, че съществува предел за ужаса, който човешкият разум може да издържи. Точно обратното — изглежда, че със сгъстяване на сенките, се получава ефект, подобен на проявяването на фотографията. Въпреки, че не го признаваме, от опит знаем, че хората обикновено поддържат тезата, според която ужасът поражда ужас, случайно извършеното зло води след себе си други, съзнателно сторени злини, докато накрая всичко да обвие в мрак, който съпътства кошмара. От всички въпроси, свързани с тази тема, навярно най-чудовищният е колко ужас може да понесе човек, без да изгуби разсъдъка си. Най-вероятно е подобни събития да се подчиняват на някаква абсурдна логика, напомняща сложните и безсмислени абстракции на Рюби Голдбърг. Навярно в мига, когато разумът е изправен пред избора да се спаси или да вдигне ръце и да се предаде, на помощ му се притичва чувството за хумор.
Навярно така щеше да разсъждава Луис Крийд, ако бе способен да мисли рационално на седемнайсети май, по време на часовете, последвали погребението на сина му Гейдж Уилиам Крийд. Но способността му да мисли рационално — или поне да се опита — се бе изпарила в салона на погребалното бюро, където сбиването с тъста му (само по себе си отвратителна сцена), бе довело до още по-ужасяващ инцидент, наподобяващ финал на готическа мелодрама, и достатъчен да нанесе удар върху остатъка от самообладание, който Рейчъл като по чудо бе успяла да запази. Денят, изобилстващ с най-различни ужасяващи перипетии, достигна апогея си, когато насила изведоха разкрещялата се Рейчъл от салона на погребалното бюро „Брукингс и Смит“, където Гейдж лежеше в затворен ковчег и когато Сурендра Харду я накара да седне на пейката в преддверието и й инжектира конска доза успокоително.
По ирония на съдбата на Рейчъл може би щеше да й бъде спестен последният епизод от трагедията, напомняща сцена от някакъв кървав комикс, ако сбиването между Луис Крийд и мистър Ъруин Голдман от Диърборн бе станало по време на утринните часове за поклонение (от десет до единайсет и трийсет), вместо през следобедните (от четиринайсет до петнайсет и трийсет). Рейчъл не беше дошла сутринта, защото не бе в състояние да напусне дома си, където съпругът й я бе оставил на грижите на Джъд Крендъл и на Стив Мастерсън. Луис не можеше да си представи как би издържал предишните четирийсет и осем часа без помощта им.