— Да — отвърна Луис.
— А ти как си, Лу? Само не се опитвай да ме заблуждаваш!
— Добре съм — рязко отвърна лекарят. — Справям се. „Накарах всички да се разпишат в книгата. Всички, с изключение на Голдманови, които не пожелаха да го сторят.“
— Добре — каза Стив. — Искаш ли да се срещнем някъде за обяд?
Обяд. Да се срещнем за обяд. Думите на асистента се сториха толкова нереални на Луис, сякаш ги беше прочел в някой от научно-фантастичните романи, които толкова обичаше в детството си и в които майсторите на жанра Робърт Хайнлайн, Мъри Лейнстър и Гордън Диксън описваха завладяването на различни галактики. „Обитателите на планетата Куарк имат странен обичай, лейтенант Абелсън: когато някое от децата им умре, те «се срещат за обяд». Навярно подобен обичай ще ви се стори жесток и варварски, но не забравяйте, че тази планета все още не е тераформирана.“
— Разбира се — отвърна той. — Знаеш ли някой ресторант, където обикновено опечалените родители обядват по време на паузата между двете поклонения пред мъртвото им дете?
— По-спокойно, Лу — смъмри го Стив, но по тона му личеше, че думите на Луис не са го засегнали.
Луис си помисли, че сегашното му състояние на привидно спокойствие, граничещо с лудост, му помага да надникне в душите на хората, както никога досега. Може би си въобразяваше, но подозираше как точно сега Стив си казва, че дори саркастичното изявление на Луис, подобно на избликнала от устата му жлъчна течност, е за предпочитане пред предишната му апатия.
— Не ми обръщай внимание — побърза да се извини той. — Какво ще кажеш за „Бенджаменс“?
— Съгласен съм — отвърна Стив. — Ще се видим там. Луис затвори телефона — беше се обадил от канцеларията на собственика на бюрото, сетне се отправи към изхода. Когато мина покрай траурната зала, забеляза, че е празна. Само Дори и Ъруин Голдман седяха на първия ред със сведени глави. Лекарят имаше чувството, че ще останат там завинаги.
Оказа се, че е бил прав, когато бе избрал „Бенджаменс“. Хората в Бангор обядваха рано и в един следобед ресторантът беше почти празен. Джъд дойде заедно със Стив и с Рейчъл и четиримата си поръчаха пържено пиле. По едно време Рейчъл отиде в тоалетната и се забави толкова дълго, че Стив се разтревожи. Тъкмо се канеше да помоли сервитьорката да провери какво става с нея, когато Рейчъл се върна на масата — очите й бяха подозрително зачервени.
Луис почти не докосна пилето си, но за сметка на това изпи огромно количество бира „Шлиц“. Джъд също пиеше бутилка след бутилка бира и почти не говореше.
Чиниите им останаха почти пълни. В проблясък на свръхестествено ясновидство, Луис забеляза как сервитьорката, пълничко момиче с хубаво личице, се двоуми дали да ги попита дали обядът не им е харесал. След кратко колебание, явно забелязала зачервените очи на Рейчъл, тя реши, че въпросът е неуместен. Докато пиеха кафето си, Рейчъл внезапно каза нещо, което шокира останалите, особено Луис, чиято глава започваше да се замайва от бирата.
— Ще дам дрехите му на Армията на спасението — промълви тя.
— Така ли? — след кратка пауза попита Стив.
— Да — отвърна Рейчъл. — Съвършено нови са… Всичките му якета… кадифените му панталони… ризите му… Някой ще им се зарадва, защото могат да се носят още дълго. Естествено, с изключение на онези с които беше облечен. Те са… съсипани.
Последните думи Рейчъл произнесе със задавен глас. Опита се да отпие глътка кафе, но ръката й трепереше. След миг закри лицето си с ръце и се разрида.
Настъпи странна тишина, изпълнена със скрито напрежение, което сякаш се съсредоточаваше в Луис. Свръхестественото му ясновидство отново се проявяваше и този път беше най-силно изразено. Дори сервитьорката усети скритото напрежение и Луис видя как тя го поглежда тайничко, докато се преструва, че подрежда приборите и салфетките върху масичката в дъното на салона. За миг лекарят ги изгледа озадачено, сетне разбра: всички очакваха той да утеши жена си.
Само че Луис не можеше да го стори. Искаше да го направи и разбираше, че е длъжен, но все пак остана прикован на мястото си. Внезапно, без всякаква рима или смисъл, образът на шибания котарак бе застанал между него и Рейчъл. Чърч, който обичаше да изкормва мишките и да къса крилата на птиците. Всеки път, щом откриеше нова жертва, Луис бързаше да унищожи следите от кръвопролитието, без да се оплаква или да го сподели с някой. Нямаше право да протестира, защото бе получил заслуженото. Но нима бе заслужил онова, което се бе случило със сина му?
Отново видя как пръстите му за миг докосват якето на Гейдж, сетне то изчезва от погледа му. Гейдж също изчезва.