— Ще се моля на Бог от все сърце — спокойно произнесе Ели. — Ще се моля да ни върне Гейдж.
— Ели…
— Бог може да го върне, ако пожелае — повтори момиченцето. — Нали е всемогъщ?
— Ели, Господ не върши подобни чудеса — смутено я прекъсна Луис и изведнъж си припомни мътните очи на покачения върху седалката на тоалетната Чърч, които го следяха, докато лежеше във ваната.
— Грешиш — отвърна Ели. Учителката от неделното училище ни разказа за Лазар, който умрял, а Исус го възкресил, като извикал: „Лазаре, стани!“. Учителката ни обясни, че ако кажел просто „Стани!“, всички мъртъвци щели да се надигнат от гробовете си. Но Исус искал да възкреси само Лазар.
В този миг Луис каза нещо съвършено безсмислено, но и без това целия ден, от начало до край, му изглеждаше странно абсурден:
— Случило се е много отдавна, Ели.
— Ще подготвя всичко за завръщането му — продължи дъщеря му, сякаш не го беше чула. — Ще държа снимката му и ще седя на стола му…
— Ели, столчето на Гейдж е прекалено малко за тебе — възрази Луис и хвана горещата й, трескава ръка. — Ще го счупиш.
— Бог ще ми помогне да не го счупя — спокойно произнесе момиченцето.
Баща й забеляза огромните кафеникави кръгове под очите й. Побърза да извърне поглед, защото сърцето му се късаше. Може би когато столчето на Гейдж се счупи, Ели ще започне да проумява какво се е случило.
— Непрекъснато ще нося снимката му и ще седя на стола му — повтори малката. — И всяка сутрин ще ям любимата му какаова каша.
Гейдж и Ели винаги закусваха различни каши; веднъж тя бе казала, че какаовата каша смърди на умрели буболечки. Ако Рейчъл пропуснеше да купи от любимата й каша, Ели се задоволяваше с една варено яйце или отиваше на училище гладна.
— Ще ям боб, въпреки че го мразя. Ще прочета всичките книжки с картинки на Гейдж и ще… нали разбираш… ще подготвя всичко за завръщането му…, в случай че…
Ели произнесе последните думи през сълзи. Луис не се залови да я утешава, само отметна косата от челото й. Въпреки всичко, в думите й имаше някаква абсурдна логика. Точно така, Ели: остани на линия, не се предавай! Поддържай легендата за присъствието на Гейдж, запази мястото му в хит-парада и не позволявай да го забравим. Най-добре непрекъснато да ни напомняш за него: „Помниш ли, когато Гейдж направи това… или онова… Да, беше страхотно… ах, този Гейдж, какъв сладур!“. Права си Ели, когато човек престане да чувства мъката, става безразличен. „Тя положително разбира колко лесно е да се примирим с мисълта, че Гейдж е мъртъв“ — помисли си Луис.
— Стига си плакала, Ели — промълви той. — Няма смисъл.
Дъщеря му продължи да ридае. Плака поне още четвърт час. Всъщност сълзите продължиха да се търкалят но бузите й дори когато заспиваше. Най-сетне се унесе, а стенният часовник на долния етаж удари десет и огласи притихналата къща.
„Скъпа моя, щом искаш, живей със спомена за Гейдж — помисли си Луис и я целуна. — Психоаналитиците положително ще кажат, че е перверзно, но аз те подкрепям. Защото зная, че скоро ще дойде денят (може би още в края на тази седмица), когато ще забравиш да вземеш със себе си снимката. Ще я намеря захвърлена върху леглото в празната ти стая, докато ти караш велосипеда си по алеята, разхождаш се из ливадата зад къщата или си отишла при Кати Макгаун, за да ушиете рокли за куклите си на миниатюрната и шевна машина. Гейдж вече няма да е заедно с тебе. От този момент името му ще изчезне от класацията (каквато всички момиченца тайно правят в сърцето си) и смъртта му ще се превърне в едно от събитията, случили се през хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година. В някаква стара и отдавна забравена история.“
Луис излезе от стаята на Ели, застана пред вратата, като си мислеше, че трябва да си легне.
Всъщност нямаше нужда от сън, а от нещо друго.
Слезе на долния етаж, за да си го вземе.
Луис Албърт Крийд методично се залови със задачата да се напие. В зимнина откри пет каси светло пиво „Шлиц“. Луис обичаше да пие бира. Джъд Крендъл и Стив Мастерсън — също. Дори Миси Дендридж не се отказваше от една-две бири, докато гледаше децата („пардон, детето“ — мислено се поправи лекарят, докато слизаше по стълбата към мазето). Дори мис Чарлтън, по време на редките си посещения в дома на семейство Крийд, винаги предпочиташе пиво (стига да е светло), пред чаша вино. Добре, че през зимата, когато в супермаркета имаше разпродажба на ниво „Шлиц“, Рейчъл купи цели десет каси наведнъж и гордо заяви на съпруга си: „Така поне няма да препускаш до Орингтън всеки път, когато някой ни дойде на гости. И без това непрекъснато цитираш героя на Робърт Паркър: «Хубава бира е всяка бира, открита в хладилника след затварянето на магазините.» Затова си пий светлото «Шлиц» и си мисли колко пари си спестил.“ Да, бирата беше купена през зимата, когато всичко бе все още наред. Когато всичко все още беше наред. Забавно е колко бързо и леко безболезнено разумът започва да прави фаталното разграничение.