Луис занесе цялата каса бира в кухнята и подреди кутиите в хладилника. Затвори вратата му, взе последната кутия и дръпна халката. Дочул шума от затварянето на хладилника, Чърч излезе от килера и лениво се отправи към Луис. Спря на известно разстояние от него и очаквателно го изгледа, но не посмя да се приближи — явно ритниците, които редовно получаваше от Луис, му внушаваха респект.
— За теб няма нищо — сопна му се Луис. — Нали си изяде консервата. Ако не ти стига, иди и убий някоя птица.
Чърч остана на мястото си и продължи да се взира в него. Луис изгълта наведнъж половината бира и почти веднага усети, че главата му се замайва.
— Дори не ги ядеш, нали? — обърна се той към котарака. — Достатъчно е, че ги убиваш.
Очевидно решил, че няма да получи допълнителна порция, Чърч се повлече към хола, Луис го последва след няколко секунди.
Ни в клин, ни в ръкав отново си припомни песничката на „Рамонас“:
„Хей, хей, всички дружно да вървим“.
Настани се в креслото и отново хвърли поглед към котарака. Чърч се изтягаше на килимчето пред ниската масичка, върху която стоеше телевизорът и дебнеше Луис, явно бе готов да изчезне, ако господарят му внезапно стане агресивен и реши да го използва вместо топка.
Но Луис вдигна кутията с бира и произнесе:
— За Гейдж. За сина ми, който можеше да стане художник, олимпийски шампион по плуване, или президент на Съединените щати. Да, президент, мамицата му мръсна! Какво ще кажеш, глупако?
Чърч го изгледа с безжизнените си, странни очи.
Луис на големи глътки изпи остатъка от бирата си и усети силна болка в нараненото си гърло. Сетне стана, отиде в кухнята и взе втора кутия от хладилника.
След изпиването на третата бира усети, че за пръв път от началото на деня, изпитва душевен покой. Когато изпи шестата реши, че може би все пак ще успее да заспи след час-два. Връщайки се от кухнята с осмата кутия (или може би вече деветата; вече бе престанал да ги брои и леко залиташе), отново отправи поглед към Чърч. Както винаги, котаракът се изтягаше върху килимчето, но сега спеше или се преструваше, че спи. Идеята изкристализира в ума на Луис с такава лекота, сякаш винаги се е въртяла из главата му и е очаквала подходящия момент да изплува:
„Кога ще го направиш? Кога ще погребеш Гейдж в гробището за домашни любимци?“
Веднага след това си помисли: „Лазаре, стани!“
Отново дочу сънения глас на Ели: „Учителката каза, че ако бе извикал само «Стани!», навярно всички мъртъвци щели да възкръснат.“
Изведнъж го полазиха тръпки. Бяха толкова силни, че разтърсиха цялото му тяло. Припомни си какво се бе случило през първия учебен ден на Ели през миналата есен: Гейдж беше заспал на скута му, докато дъщеря му възбудено бърбореше за „Старият Макдоналд“ и за мисис Бериман. Луис бе казал: „Почакай само за миг, докато сложа бебето да си легне“, но когато, прегърнал малкия, се изкачи на горния етаж, изведнъж бе обзет от ужасно предчувствие; едва сега разбра, че още през миналия септември, нещо му е подсказвало, че Гейдж скоро ще умре, че Веуикият и Стуашен Оз е наблизо. Съзнаваше, че предчувствието му е било абсурдно, чисто и просто безсмислено суеверие, но все пак се оказа вярно. Още тогава знаеше какво ще се случи. Луис изплиска част от бирата върху предницата на ризата си, а Чърч отвори очи и подозрително го изгледа, за да разбере дали това не е сигнал за започване на вечерния футболен мач, в който вместо топка се използва котарак.
В този миг си припомни въпроса, който бе задал на Джъд и който бе накарал стареца да потръпне и да събори с ръка две празни бирени бутилки, едната от конто се бе счупила. За такива нещо дори не се говори, Луис.
Но той искаше да говори за тези неща — или поне да мисли за тях. За Гробището за домашни любимци. За това какво има отвъд това гробище. Хрумна му морбидна, но все пак странно привлекателна идея. основана върху желязна логика, която не можеше да оспори. Чърч беше убит на шосето, Гейдж — също. Но ето, че сега Чърч беше тук. Безсъмнено се бе променил и до известна степен станал противен, но все пак беше жив. Ели, Гейдж и Рейчъл успяваха все пак да общуват с него. Наистина, Чърч бе започнал да убива птици и бе изкормил няколко мишки, но нали котките по природа са хищници. Чърч в никакъв случай не се бе превърнал в някакъв Франкенкет. Общо взето, бе останал същият, както преди.